Патрулът бе видим под формата на стълбче прах половин час преди двамата да могат да различат фигурите на мъжете и конете в основата на жълтия облак. Тъй като Ерагон и Аря имаха по-остро зрение от повечето хора, беше малко вероятно конниците да успеят да ги видят от това разстояние, така че те продължиха да тичат още десетина минути. После спряха. Елфката извади полата от раницата си и я облече върху панталоните, които носеше по време на тичането. Ерагон пък прибра пръстена на Бром в своята раница и изцапа дясната си длан с кал, за да скрие сребристия белег Гедвей игнасия. После продължиха пътя си с наведени глави и превити рамене, като влачеха крака. Ако всичко минеше добре, войниците щяха да ги сметнат просто за още двама бежанци.
Въпреки че младият Ездач усещаше тътена на приближаващите копита и чуваше виковете на мъжете, направляващи жребците си, мина почти час, докато двете групи се срещнат сред обширната равнина. Когато това стана, Ерагон и Аря се отместиха от пътя и останаха намясто, загледани в земята. Ерагон зърна изпод вежди конски крака, когато първите ездачи преминаха в галоп край тях, ала после задушаващ облак прах ги обгърна и скри останалите конници от патрула. Прахолякът бе толкова гъст, че му се наложи да затвори очи. Той се заслуша внимателно и започна да брои, докато не бе сигурен, че повече от половината патрул е отминал. „Няма да си направят труда да ни разпитват!“ — помисли си.
Радостта му обаче бе краткотрайна. Миг по-късно някой в прашната вихрушка извика:
— Отряд, стой!
Разнесе се хор от „Хей, спокойно“ и „Намясто, Нелс“, докато петнадесетината мъже удържаха конете си, за да се подредят в кръг около Ерагон и Аря. Преди войниците да са завършили маневрата и въздухът да се прочисти, Ерагон взе едно по-едро камъче от земята и пак се изправи.
— Не мърдай! — изсъска елфката.
Докато чакаше войниците да разкрият намеренията си, Ездача се помъчи да успокои бясно туптящото си сърце, повтаряйки си наум историята, която двамата с Аря бяха измислили като обяснение за присъствието си толкова близо до границата със Сурда. Усилията му се провалиха, защото въпреки силата, обучението, знанието за спечелените битки и половин дузината защитни заклинания, които го пазеха, плътта му оставаше убедена, че го очаква непосредствено нараняване или смърт. Стомахът му се сви на кълбо, гърлото му пресъхна, а крайниците му омекнаха. „О, хайде по-бързо, де!“ — помисли си Ерагон. Копнееше да разкъса нещо на парчета, сякаш актът на разрушение би облекчил напрежението, което се трупаше в него, ала този подтик само засили нервността му, защото не смееше да помръдне. Единственото, което го крепеше, бе присъствието на Аря. По-скоро щеше да си отреже ръката, отколкото да допусне тя да го помисли за страхливец. И въпреки че самата елфка беше могъщ воин, той изпитваше желание да я защитава.
Гласът, който бе наредил на патрула да спре, отново се разнесе:
— Покажете си лицата!
Ездача вдигна глава и видя пред тях мъж на дорест кавалерийски кон, подпрял облечените си в ръкавици ръце на лъка на седлото си. Имаше огромен къдрав мустак, чиито краища стърчаха на почти двадесет сантиметра от двете страни на устата му, който беше в рязък контраст с правата коса, стигаща до раменете му. Как такова масивно „творение“ от косми издържаше на собствената си тежест, бе пълна мистерия за Ерагон, особено при положение че изглеждаше лишено от блясък и очевидно не беше намазано с восък.
Другите войници държаха копия, насочени към него и Аря. Бяха така потънали в прах, че пламъците, избродирани върху туниките им, дори не се виждаха.
— И така — каза мъжът и мустакът му подскочи като разбалансирана везна. — Кои сте вие? Къде отивате? И какво правите в кралските земи? — После махна с ръка. — Не, не си правете труда да отговаряте. Няма значение. Нищо няма значение в днешно време. Светът отива към края си, а ние прахосваме дните си в разпитване на селяни. Ха! Суеверна паплач, която се щура от място на място, поглъща всичката храна в страната и се размножава с убийствена скорост. В имението на баща ми до Уру’баен щяхме да нашибаме с пръчки такива като вас, ако ви хванем да бродите наоколо без позволение, а ако научим, че сте откраднали нещо от господаря си, щяхме да ви обесим. Каквото и да искате да ми кажете, ще е лъжа. Винаги е лъжа…
Какво носиш в оная раница, а? Сигурно храна и одеяла, но може би и някой златен свещник. Сребърни прибори от заключения шкаф? Тайни писма за Варден? Кажи де? Езика ли си глътна? Е, скоро ще разберем. Лангуорд, я виж какви съкровища можеш да изровиш от онази раница, бъди добро момче.