Ерагон залитна напред, когато един от войниците го удари по гърба с дръжката на копието си. Бе увил бронята си в дрипи, за да попречи на парчетата да се търкат едно в друго. Платът обаче бе твърде тънък, за да поеме силата на удара и да заглуши дрънченето.
— Охо! — възкликна мъжът с мустака.
Войникът сграбчи Ерагон изотзад, отвори капака на раницата му и извади ризницата.
— Вижте, сър!
Мъжът с мустака се усмихна възторжено.
— Броня! И при това с фина изработка. Даже много фина, ако питате мен. О, вие наистина сте пълни с изненади. Отиваш да се присъединиш към Варден ли? Готвиш се за предателство и подмолна дейност, а? — На лицето му се изписа злоба. — Или си от ония, които позорят името на честните войници? Ако е така, то мисля, че си доста некадърен наемник; дори нямаш оръжие. Толкова ли щеше да се озориш да си издялаш някоя тояга, а? Хайде де! Отговори ми!
— Не, сър.
— Не, сър? Не ти е минало през ум, предполагам. Жалко, че трябва да приемаме такива слабоумни отрепки, ала до това ни е докарала тази трижди проклета война — да драпаме за остатъци.
— Къде да ме приемете, сър?
— Млък, невъзпитана твар! Никой не ти е дал позволение да говориш! — Мустаците му потрепериха. Мъжът направи знак с ръка. Пред погледа на Ерагон избухнаха искри, когато войникът отзад го удари по главата. — Независимо дали си крадец, предател, наемник, или просто глупак, съдбата ти е една и съща. Щом положиш клетвата си за вярност, няма да имаш друг избор, освен да се подчиняваш на Галбаторикс и онези, които говорят от негово име. Ние сме първата армия в историята, в която няма размирици. Няма малоумно плямпане за това какво трябва и не трябва да вършим. Само заповеди — ясни и точни. И ти ще се присъединиш към каузата ни. Ще получиш привилегията да помогнеш за осъществяването на величавото бъдеще, което предвижда нашият крал. Що се отнася до прелестната ти спътница, има и други начини, по които тя може да бъде полезна на Империята, нали? А сега ги вържете!
Тогава Ерагон разбра какво трябва да направи. Когато погледна към Аря, тя вече го гледаше със сурови и блеснали очи. Той примигна веднъж. Тя мигна в отговор. Ръката му се сви около камъчето.
Повечето войници, с които се бе сражавал в Пламтящите равнини, притежаваха някои основни защити, които да ги пазят от магическа атака, и той подозираше, че и тези мъже разполагат с такива. Беше уверен, че може да пробие или заобиколи всяко заклинание, измислено от магьосниците на Галбаторикс, ала това щеше да изисква повече време, отколкото имаше. Вместо това изпъна ръка и с рязко движение на китката хвърли камъка към мустакатия мъж.
То проби шлема му отстрани.
Преди войниците да успеят да реагират, Ездача се извъртя, изтръгна копието от ръцете на мъжа, който го бе ударил, и го използва, за да го събори от коня. Когато той падна, Ерагон го прониза в сърцето, строшавайки върха на копието в метала на нагръдника му. Младежът пусна оръжието и отскочи назад с тяло, почти успоредно на земята, докато се гмуркаше под седем копия, полетели към мястото, където бе стоял допреди миг. Смъртоносните остриета прелетяха над него, докато падаше.
В мига, в който младият Ездач бе хвърлил камъчето, Аря се бе стрелнала към най-близкия до нея кон, бе скочила на седлото и бе изритала войника в главата. Той се строполи на десетина метра оттам. После елфката заскача от кон на кон, избивайки войниците с колене, стъпала и длани, като демонстрираше невероятна грация и равновесие.
Когато Ерагон се приземи, острите камъни се забиха в корема му. Той се намръщи, но веднага скочи на крака. Четирима войници, слезли от конете си, се затичаха към него с извадени мечове. Атакуваха го едновременно. Той отскочи вдясно, сграбчи китката на първия, когато мъжът замахна с оръжието си, и го удари в мишницата. Войникът падна и остана на земята. Ездача се справи със следващите си двама противници, като изви главите им, прекършвайки вратовете им. Четвъртият войник дотогава бе толкова близо, тичайки с високо вдигнат меч, че Ерагон не можеше да го избегне.
Хванат в капан, той стори единственото, което можеше: удари мъжа в гърдите с цялата си сила. От мястото, където юмрукът му се стовари, бликнаха струйки кръв и пот. Ударът счупи ребрата на войника, запращайки го на три метра над земята, после той се стовари върху друг труп.
Ерагон изстена и се преви, стиснал болящата го ръка. Четири от кокалчетата му се бяха разместили и през разкъсаната кожа се виждаха сухожилия. „Мътните го взели!“ — изруга той наум, докато от раните потече топла кръв. Пръстите му отказаха да се движат и Ездача осъзна, че няма да може да си служи с тази ръка, докато не я излекува. Опасявайки се от нова атака, младежът се огледа за Аря и другите войници.