— Винаги е така. Чудовищата в ума ни са много по-страшни от онези, които съществуват в реалността. Страхът, съмнението и омразата са убили повече хора, отколкото всички зверове на земята.
— И любовта — изтъкна той.
— И любовта — призна Аря. — Също алчността, ревността и всяка друга мания, на която са податливи разумните раси.
Ерагон се замисли за Тенга — сам в елфическата кула „Едур Итиндра“, прегърбен над безценното си имане от книги и свитъци, търсещ безспир своя вечно изплъзващ се „отговор“. Въздържа се да спомене за отшелника пред елфката, защото в момента не изпитваше желание да обсъжда с нея тази своя среща. Вместо това попита:
— Притеснява ли те, когато убиваш?
Очите на Аря се присвиха.
— Нито аз, нито останалата част от народа ми ядем плътта на животни, защото не можем да понесем мисълта да нараним друго създание, за да задоволим глада си, а ти имаш наглостта да ме питаш дали убийството ни притеснява? Наистина ли ни познаваш толкова малко, та да ни смяташ за коравосърдечни убийци?
— Не, разбира се, че не — възрази той. — Не това имах предвид.
— Тогава кажи какво имаш предвид и не отправяй обиди, освен ако не е такова намерението ти.
Подбирайки много по-внимателно думите си този път, Ерагон каза:
— Попитах същото и Роран, преди да атакуваме Хелгринд. Искам да разбера как се чувства човек, когато убива? Как би трябвало да се чувства? — Той се вгледа намръщено в огъня. — Виждаш ли воините, които си убила, да те гледат, все едно са живи?
Аря обгърна по-силно коленете си, а погледът й стана замислен. Един пламък се стрелна нагоре, когато огънят изпепели една нощна пеперуда, кръжаща над него.
— Ганга — промълви елфката и вдигна пръст.
С пърхане на нежните си крилца, пеперудите отлетяха. Без да вдига очи от купчината пламтящи клони, тя каза:
— Девет месеца след като станах посланик — единственият посланик на майка ми, ако трябва да сме честни, — се отправих на път от Варден, скрити във Фардън Дур, към столицата на Сурда, която в онези дни все още беше нова държава. Скоро след като със спътниците ми напуснахме планините Беор, се натъкнахме на група ургали. Ние бяхме склонни да оставим мечовете си в ножниците и да продължим пътя си, но верни на традициите си, ургалите настояха да се опитат да спечелят чест и слава, за да подобрят авторитета си сред племената. Нашият отряд бе по-силен от техния, защото Уелдон — мъжът, който бе наследил Бром като водач на Варден — пътуваше с нас, и беше лесно да ги отблъснем… В този ден за пръв път отнех живот. Страдах седмици наред, докато не осъзнах, че ще полудея, ако продължа да мисля за това. Случва се с мнозина и те стават толкова гневни и изтерзани от мъката, че вече не може да се разчита на тях, или сърцата им се превръщат в камък и изгубват способността си да различават добро от зло.
— А ти как превъзмогна онова, което бе извършила?
— Обмислих причините, поради които бях убила, за да преценя дали са били справедливи. Когато се уверих, че са били такива, се запитах дали каузата ни е достатъчно важна, за да си заслужава да бъде подкрепяна, въпреки че би ме принудила да убия отново. После реших, че винаги, когато започна да мисля за мъртвите, ще си представям, че съм в градините на Тиалдари Хол.
— Свърши ли работа?
Аря отметна косата от лицето си и я мушна зад ухото си.
— Да. Единствената противоотрова за разяждащата киселина на насилието е да намериш мир в самия себе си. Трудно е да се сдобиеш с това лекарство, ала усилието си струва. — Тя замълча за момент, а после добави: — Дишането също помага.
— Дишането?
— Бавно и равномерно, все едно медитираш. Това е един от най-ефективните методи да се успокоиш.
Ерагон последва съвета й и започна целенасочено да вдишва и издишва, като се стремеше да поддържа спокойно и равномерно темпо и да изкарва целия въздух от дробовете си при всяко издишване. Само след минута болезненото присвиване в стомаха му се уталожи, бръчките по челото му се изгладиха и присъствието на падналите врагове вече не му се струваше толкова осезаемо… Вълците отново нададоха своя вой и след първоначалното си стряскане той се заслуша без страх, защото техният зов бе изгубил силата да го смути.
— Благодаря ти — каза Ездача.
Елфката отвърна с учтиво кимване.
Тишината се възцари за около четвърт час, докато Ерагон не каза:
— Ургали. — Той замълча за момент, изпълнен с противоречиви чувства. — Какво мислиш за решението на Насуада да им позволи да се присъединят към Варден?