Удовлетворен от получения резултат, той подаде цветето на Аря.
— Не е бяла роза, но… — Младежът се усмихна и сви рамене.
— Нямаше нужда да го правиш — отвърна тя. — Но се радвам, че го стори.
Елфката погали чашката на лилиума и го вдигна до носа си. Лицето й се отпусна. В продължение на няколко минути Аря се любува на цветето. После издълба дупка в пръстта до себе си и посади луковицата вътре, притискайки почвата с длан. Докосна венчелистчетата отново и без да отделя поглед от лилиума, каза:
— Благодаря ти. Подаряването на цветя е обичай, практикуван и от двете ни раси, ала ние елфите му придаваме по-голяма важност от вас хората. Той символизира всичко добро: живота, красотата, приятелството и дори нещо повече. Обяснявам го, за да разбереш колко много означава това за мен. Ти не си го знаел, но…
— Знаех.
Аря го погледна сериозно, сякаш да реши какво има предвид.
— Прости ми. За втори път забравям широтата на познанията ти. Няма да повторя грешката си.
Елфката изказа отново благодарността си на древния език и Ерагон й отвърна на същия език, че удоволствието е негово, и се радва, че е оценила подаръка му. Той потрепери от глад, въпреки че току-що бе ял. Аря забеляза и каза:
— Изхабил си твърде много от силата си. Ако ти е останала някаква енергия в Арен, използвай я, за да се възстановиш.
На младия Ездач му бе необходима минута, за да си спомни, че Арен е името на пръстена на Бром — беше го чувал само веднъж от Исланзади в деня на пристигането му в Елесмера. „Сега това е моят пръстен — каза си той. — Трябва да спра да мисля за него като за собственост на Бром“. Ерагон погледна критично към големия сапфир, който сияеше в златния си обков на пръста му.
— Не зная дали има каквато и да е енергия в Арен. Аз самият никога не съм влагал такава и не съм проверявал дали Бром го е правил.
Още докато говореше, насочи съзнанието си към сапфира. В мига, в който умът му се докосна до камъка, усети наличието на огромно количество енергия. Пред вътрешното му око сапфирът кипеше от сила. Зачуди се как не се е пръснал от мощта, скрита зад твърдите му стени. След като почерпи енергия, за да премахне болките си и да възстанови силата в крайниците си, запасите в Арен не бяха видимо намалели.
С настръхнала и зачервена кожа, Ерагон прекъсна връзката си с камъка. Въодушевен от откритието си и внезапното усещане за здраве и бодрост, той се засмя с глас, а после каза на елфката какво е установил.
— През цялото време, докато се е криел в Карвахол, Бром явно е събирал в него всяка частичка енергия, която е можел да отдели. — Той отново се засмя, удивен. — Всичките тези години… С енергията в Арен бих могъл да разруша цял замък с една-едничка магия.
— Знаел е, че ще му е нужна, за да пази новия Ездач, когато Сапфира се излюпи — отбеляза Аря. — Също така съм сигурна, че Арен е бил средство за защита, ако му се наложи да се бие със Сянка или някой друг могъщ противник. Неслучайно успяваше да отблъсква враговете си почти цял век… Ако бях на твое място, щях да запазя тази енергия за часа на най-голяма нужда и бих добавяла към нея при всяка възможност. Това е невероятно ценен източник. Не бива да го прахосваш.
„Не — помисли Ерагон. — Определено няма. — Той завъртя пръстена около пръста си, възхищавайки се на блясъка му на светлината на огъня. — Откакто Муртаг ми открадна Зар’рок, това, седлото на Сапфира и Снежноплам са единствените неща, които ми останаха от Бром. И въпреки че джуджетата доведоха Снежноплам от Фардън Дур, напоследък рядко го яздя. Арен всъщност е всичко, което ми е останало като спомен… Единственото ми наследство от него. Фактически единственото ми наследство. Иска ми се да беше жив! Така и нямах възможност да говоря с него за Оромис, Муртаг, баща ми… Ах, списъкът е безкраен. Какво ли би казал за чувствата ми към Аря? — Младежът изсумтя вътрешно. — Зная какво би казал: щеше да ме наругае, да каже, че съм заслепен глупак и че прахосвам силите си в безнадеждно начинание… И предполагам, щеше да е прав, но какво мога да направя? Тя е единствената жена, с която искам да бъда“.
Огънят припука. Няколко искри полетяха нагоре. Ездача ги гледаше с премрежен поглед, замислен над разкритията на елфката. После умът му се върна към въпрос, който го притесняваше още от битката в Пламтящите равнини.
— Аря, мъжките дракони по-бързо ли растат от женските?
— Не. Защо питаш?
— Заради Торн. Той е само на няколко месеца, а вече е почти толкова голям, колкото Сапфира. Не разбирам.
Аря откъсна сух стрък трева и започна да рисува в прахта, изписвайки извивките на глифовете, оформящи писмото на елфите Лидуен Кваеди.