Сферата отново започна да променя цвета си и се смали до размера на ябълка, а после се върна при спътниците си в блестящия вихър от светлина, който обграждаше младежа и елфката. Бръмченето се усили до почти нетърпима височина, а после вихърът сякаш се взриви и сферите се пръснаха във всички посоки. Прегрупираха се на стотина крачки от тъмния лагер и се заблъскаха като боричкащи се котенца, а после полетяха на юг и изчезнаха, сякаш изобщо не бяха съществували. Вятърът отслабна до нежен бриз.
Ерагон падна на колене с ръце, протегнати в посоката, където бяха изчезнали кълбата. Чувстваше се празен без блаженството, което му бяха дали.
— Какво — започна той, но се закашля, защото гърлото му бе пресъхнало. — Какво са те?
— Духове — отговори Аря и седна на земята.
— Не приличаха на онези, които излязоха от Дурза, когато го убих.
— Духовете могат да приемат множество различни форми в зависимост от желанията си.
Той примигна няколко пъти и избърса с пръст ъгълчетата на очите си.
— Как може някой да понесе да ги пороби с магия? Това е чудовищно. Аз бих се срамувал да се нарека магьосник. А Триана дори се хвали, че е такава. Ще я принудя да спре да използва духове или ще я изхвърля от Ду Врангр Гата и ще помоля Насуада да я прогони от Варден.
— Аз не бих бързала толкова.
— Не е възможно да мислиш, че е редно магьосниците да принуждават духове да се подчиняват на волята им… Те са толкова красиви, че… — той млъкна и поклати глава, завладян от емоциите си. — Всеки, който ги наранява, би трябвало да бъде пребит почти до смърт.
Елфката отговори с лека усмивка:
— Да разбирам ли, че Оромис не е подхващал тази тема, докато двамата със Сапфира бяхте в Елесмера?
— Ако имаш предвид духовете, споменавал ги е няколко пъти.
— Но не и подробно, смея да отбележа.
— Може би не.
В мрака съзря само движението на силуета й, когато тя се наклони на една страна.
— Духовете винаги предизвикват усещане за екстаз, когато изберат да комуникират с нас, които сме съставени от плът, но не им позволявай да те измамят. Те не са толкова доброжелателни, спокойни или весели, колкото им се иска да вярваш. Да носят удоволствие на онези, с които контактуват, е техният начин да се защитават. Те мразят да бъдат ограничени на едно място и отдавна са осъзнали, че ако онзи, с когото общуват, е щастлив, ще е по-малко вероятно да ги забави или задържи като слуги.
— Не зная — каза Ерагон. — Карат те да се чувстваш толкова добре, че бих могъл да разбера защо някой ще иска да ги държи до себе си, вместо да ги освободи.
Елфката сви рамене.
— Духовете са също толкова неспособни да предвидят поведението ни, колкото и ние — тяхното. Споделят толкова малко с другите раси на Алагезия, че контактът с тях дори за най-прости неща е голямо предизвикателство, а срещите помежду ни са изпълнени с опасност, защото никога не знаеш как ще реагират.
— Нищо от това не обяснява защо не бива да заповядвам на Триана да се откаже от магията.
— Виждал ли си я някога да призовава духове, за да изпълняват волята й?
— Не.
— Така и предполагах. Триана работи с Варден почти шест години и през това време е демонстрирала магическото си майсторство само веднъж, при това след множество молби от страна на Аджихад и с огромно нежелание. Тя има нужните умения — не е шарлатанка, — но да призоваваш духове е невероятно опасно и никой не го прави просто по каприз.
Ерагон потърка блестящата си длан с левия си палец. Блясъкът се промени, когато се увеличи притокът на кръв към това място, ала това по никакъв начин не намали количеството светлина, която се излъчваше от ръката му. Той почеса с нокти своя Гедвей игнасия. „Дано това не продължи повече от няколко часа. Не мога да се мотая наоколо, светещ като фенер. Ще ме убият. Освен това е смешно. Кой е чувал за Драконов ездач с излъчващ светлина крайник?“
Ерагон се замисли над онова, което му бе казвал Бром.
— Те не са човешки духове, нали? Нито елфически, джуджешки или на някакво друго същество. Тоест не са призраци. Не се превръщаме в тях след смъртта си.
— Не. И моля те, не ме питай, както несъмнено ти се иска, какво тогава са те. Това е въпрос, на който трябва да отговори Оромис, не аз. Изучаването на магията, ако се извършва правилно, е дълго и мъчително и трябва да става много внимателно. Не искам да казвам нещо, което би попречило на уроците, които е планирал Оромис за теб, и със сигурност не желая да се нараниш, опитвайки се да направиш нещо, което съм споменала, без да си преминал през нужното обучение.
— И кога се предполага да се върна в Елесмера? — попита той настоятелно. — Не мога да изоставя отново Варден. Не и сега, докато Торн и Муртаг са още живи. Докато не победим Империята или тя не ни победи, двамата със Сапфира трябва да помагаме на Насуада. Ако Оромис и Глаедр наистина искат да завършат обучението ни, трябва да дойдат при нас и Галбаторикс ще бъде сразен!