— Дори и най-великите воини могат да станат жертва на лошия късмет — каза тя. — Спомни си джуджешкия крал Кага, който бил убит от начинаещ фехтовач, когато се спънал в камък. Трябва винаги да бъдеш бдителен, независимо от уменията си, защото не можеш да предвидиш и избегнеш всяко нещастие, което съдбата може да стовари върху теб.
— Съгласен съм. Сега може ли да спрем с този тежък разговор? Напълно изтощен съм от мисли за съдбата, справедливостта и други мрачни теми от последните няколко дни. Що се отнася до мен, философските въпроси са подходящи най-вече да те объркат и депресират, а не да подобрят състоянието ти. — Ерагон вдигна глава и огледа равнината и небето, търсейки отличителния синкав блясък на люспите на Сапфира. — Къде си? Усещам те наблизо, но не мога да те видя.
— Точно над теб!
И с радостен рев Сапфира изскочи иззад един облак на неколкостотин метра над тях и се спусна по спирала към земята с прилепени към тялото криле. Драконката разтвори зловещите си челюсти и избълва огън, който се понесе назад над главата и шията й като грива от пламъци. Ерагон се засмя и протегна ръце към нея. Конете на патрула, които галопираха към него и елфката, се отдръпнаха при гледката и рева на Сапфира и се втурнаха в обратната посока, докато ездачите им отчаяно се опитваха да ги успокоят.
— Надявах се, че ще можем да влезем в лагера, без да привличаме ненужно внимание — каза Аря, — но предполагам, трябваше да осъзная, че е невъзможно да не се набиваме на очи със Сапфира наоколо. Трудно е да игнорираш дракон.
— Чух те — каза Сапфира, докато разперваше криле, за да се приземи с гръмотевичен тътен. Масивните й бедра и рамене се превиха, докато поемаше силата на удара. Въздушната вълна удари Ерагон в лицето, а земята под него потрепери. Той присви колене, за да запази равновесие. Драконката сгъна криле върху гърба си.
— Мога да бъда и потайна, ако поискам. — После наклони глава и примигна, а върхът на опашката й зашиба тревата наляво-надясно. — Но днес не искам да съм потайна! Днес съм дракон, а не подплашен гълъб, който се опитва да избегне някой ловуващ ястреб.
— Кога пък не си дракон? — попита младият Ездач, докато тичаше към нея. Лек като перце, той скочи на левия й преден крак, а после върху рамото, откъдето седна на обичайното си място в основата на врата й. Постави ръце от двете страни на шията й, усещайки ритъма на дишането й под пластовете мускули. Ерагон отново се усмихна с чувството на неизмеримо спокойствие. — Тук е мястото ми, с теб.
Краката му завибрираха, когато Сапфира избръмча доволно. Тътенът бе последван от странна и тиха мелодия, която той не разпозна.
— Привет, Сапфира — каза Аря и сложи ръка на гърдите си в елфическия жест на уважение.
Драконката приклекна и изви дългата си шия към земята, за да докосне елфката по челото с върха на муцуната си, както бе сторила, когато благослови Елва във Фардън Дур.
— Привет, елфа-кона. Добре дошла и дано вятърът изпълва крилете ти.
Тя говореше на Аря със същата обич, която дотогава бе запазвала само за Ерагон, сякаш сега я смяташе за част от малкото им семейство и достойна за уважението и интимността, която споделяха. Жестът й изненада младежа, но след първоначалния изблик на завист, той се зарадва. Сапфира продължи:
— Благодарна съм ти, че помогна на Ерагон да се върне жив и здрав. Ако го бяха заловили, не зная какво щях да сторя!
— Благодарността означава много за мен — каза елфката и се поклони. — Що се отнася до това какво щеше да сториш, ако Галбаторикс го беше пленил, ами предполагам, че щеше да го спасиш, а аз щях да те съпроводя, дори и до самия Уру’баен.
— Да, иска ми се да мисля, че щях да те измъкна, Ерагон — каза Сапфира, извивайки шия, за да го погледне, — но се боя, че сигурно щях да се предам на Империята, за да те спася, независимо от последствията за Алагезия. — После драконката разтърси глава и заора с нокти земята край себе си. — О, но това са безсмислени приказки. Ти си тук и си в безопасност, и това е истинското положение на нещата. Да пропиляваме деня в размисли за злини, които са можели да се случат, би означавало да отровим щастието, което имаме…
В този момент патрулът се приближи в галоп и спря на тридесетина метра до тях заради нервните си коне. Войниците попитаха дали могат да ескортират тримата до Насуада. Един от мъжете слезе от седлото и отстъпи коня си на Аря, а после групата се спусна към морето от палатки на югозапад. Сапфира определи скоростта — движеха се спокойно и бавно, което позволяваше на двамата с Ерагон да се порадват на компанията си, преди да се потопят в шума и хаоса, който със сигурност щеше да ги обгърне, щом се приближаха до лагера.