Ерагон се поинтересува за Роран и Катрина, а после попита:
— Ядеш ли достатъчно огнена трева? Дъхът ти е по-силен от обикновено.
— Разбира се, че ям. Забелязваш го само защото сме били разделени толкова много дни. Мириша си точно както трябва да мирише един дракон и ще съм ти благодарна да не правиш пренебрежителни коментари по въпроса, освен ако не искаш да те хлопна по главата. Освен това вие, хората, нямате с какво да се хвалите, каквито сте потни, мазни и вонящи. Единствените създания на света, които миришат колкото хората, са мъжките кози и мечките по време на зимен сън. В сравнение с вас, миризмата на дракона е парфюм с ухание на планински цветя.
— О, хайде, не преувеличавай. Макар че — допълни той, сбръчквайки нос — след Агаети Бльодрен забелязвам, че хората наистина са доста миризливи. Не можеш обаче да ме слагаш в кюпа, аз вече не съм изцяло човек.
— Може би не си, но все така имаш нужда от баня!
Докато прекосяваха равнината, все повече хора се струпваха около Ерагон и Сапфира, осигурявайки им напълно ненужна, но впечатляваща почетна стража. След толкова време, прекарано в пустошта на Алагезия, гъстото скупчване на тела, какофонията от възбудени високи гласове, бурята от неохранявани мисли и емоции и обърканото движение на размахващи се ръце и изнервени коне зашеметиха младия Ездач.
Той се затвори в себе си, където хаотичният умствен рев не бе по-силен от далечния тътен на блъскащи се в скала вълни. Въпреки пластовете бариери, усети приближаването на дванадесетте елфи — бързи и гъвкави като жълтооки планински котки, — които тичаха в строй от другия край на лагера. Ерагон искаше да направи добро впечатление, затова вчеса косата си с пръсти и изправи рамене, ала също така стегна бронята около съзнанието си, така че никой, освен Сапфира, да не чува мислите му. Елфите бяха дошли да пазят него и нея, ала в крайна сметка верността им бе към кралица Исланзади. Въпреки че Ездача беше благодарен за присъствието им и се съмняваше вродената им учтивост да им позволи да го подслушват, все пак не искаше да предоставя на кралицата на елфите възможност да научи тайните на Варден или да добие контрол над него. Ако тя можеше да го откъсне от Насуада, той бе убеден, че щеше да го направи. Като цяло елфите не вярваха на хората, не и след предателството на Галбаторикс, и поради тази и други причини Ерагон бе сигурен, че Исланзади предпочита двамата със Сапфира да са под нейно директно командване. А от владетелите, които бе срещал до момента, на нея вярваше най-малко. Беше твърде хаотична и властна.
Дванайсетината елфи спряха пред Сапфира. Те се поклониха и повториха приветствения жест с ръка на Аря, а после един по един се представиха на Ерагон с началната фраза на традиционния поздрав на елфите, на което той отговори по подобаващ начин. После водачът — висок и красив мъж с лъскава синьо-черна козина, покриваща цялото му тяло, — обяви целта на мисията им пред всички наоколо и формално попита Ездача и дракона дали могат да се заемат със задълженията си.
— Можете — отговори Ерагон.
— Можете — каза и Сапфира.
После младежът попита:
— Бльодгарм-водр, не се ли срещнахме случайно на Агаети Бльодрен?
Защото си спомняше елф с подобна козина да се весели сред дърветата по време на празненството.
Бльодгарм се усмихна, разкривайки животински зъби.
— Смятам, че си срещнал братовчедка ми Лиота. Имаме наистина впечатляваща прилика, въпреки че нейната козина е кафява и на петна, докато моята е тъмносиня.
— Бих се заклел, че беше ти.
— За съжаление по онова време имах други ангажименти и не можах да присъствам на празненството. Може би ще имам възможността при следващото, след сто години.
— Не си ли съгласен, че той има приятен аромат? — попита Сапфира.
Ерагон подуши въздуха.
— Не усещам нищо. А щях, ако имаше нещо за подушване.
— Това е странно. — Тя му показа всички миризми, които усещаше, и той веднага осъзна какво има предвид. Ароматът на Бльодгарм го заобикаляше като облак — гъста, упоителна и топла миризма, която напомняше на дим и на смачкани хвойнови плодове, и гъделичкаше ноздрите на Сапфира. — Всички жени във Варден, изглежда, са се влюбили в него — додаде тя. — Преследват го навсякъде, отчаяно искащи да говорят с него, но твърде срамежливи дори да изпискват, когато ги погледне.