— Може би само женските го подушват. — Той хвърли разтревожен поглед към Аря. — Тя не изглежда засегната.
— Това е, защото има защита от магическо влияние.
— Надявам се… Мислиш ли, че трябва да спрем Бльодгарм? Това, което прави, е коварен и подмолен начин да се спечели женско сърце.
— Не е по-подмолен от това да се облечеш с красиви дрехи, за да привлечеш погледа на възлюбения. Бльодгарм не се е възползвал от жените, които го харесват, и не ми се вярва да е съставил аромата си, така че да се харесва конкретно на човешки жени. Предполагам, че това е случаен страничен ефект и че е създал миризмата си със съвсем друга цел. Освен ако не наруши досегашното си приличие, мисля, че не е наша работа да се месим.
— Ами Насуада? И тя ли е уязвима на чара му?
— Насуада е мъдра и предпазлива. Триана постави защити около нея, за да я пазят от влиянието на Бльодгарм.
— Добре.
Когато пристигнаха при палатките, тълпата стана толкова огромна, сякаш половината Варден се бяха събрали около Сапфира. Ерагон вдигна ръка в отговор на поздравите на хората с „Аргетлам!“ и „Сенкоубиец!“. Някои викаха:
— Къде беше, Сенкоубиецо? Разкажи ни за приключенията си!
Мнозина го наричаха Проклятието на Ра’зак, което му достави толкова голямо удоволствие, че си повтори прозвището под нос четири пъти. Хората крещяха и пожелания за здравето му и това на Сапфира, както и покани за угощения, предлагаха му злато и бижута, отправяха молби за помощ: дали не може да излекува син, който се е родил сляп, или да премахне тумор, който бавно убива жената на войник, или да намести счупения крак на кон, или да изправи огънат меч, защото — както изрева мъжът — той бил на дядо му. На два пъти женски глас извика: „Сенкоубиецо, ще се ожениш ли за мен?“ и макар да се огледа, младежът не успя да определи източника.
По време на цялата дандания елфите се навъртаха наблизо. Мисълта, че бдят за нещата, които той не може да види, и слухтят за онези, които не може да чуе, го успокои и му позволи да общува със струпаните членове на Варден с лекота, която преди не му се отдаваше.
След това между редовете вълнени палатки започнаха да се появяват бившите селяни от Карвахол. Ерагон слезе от врата на Сапфира и отиде сред приятелите и познатите си от детинство, като стискаше ръце, тупаше рамене и се смееше на шеги, които бяха неразбираеми за всеки, който не е израснал в Карвахол. Хорст също бе там и младежът сграбчи силната ръка на ковача.
— Добре дошъл, Ерагон. Страхотна работа. Всички сме ти задължени, задето отмъсти на чудовищата, които ни прогониха от домовете ни. Радвам се да видя, че си цял и невредим.
— Ра’зак трябваше да се движат доста по-бързо, за да успеят да отрежат каквото и да е от мен — каза младият Ездач.
После се поздрави със синовете на Хорст — Албрийч и Балдор; с обущаря Лоринг и тримата му синове; със собствениците на кръчмата в Карвахол Тара и Морн; с Фиск, Фелда, Калита, Делвин и Лена; и свирепата Биргит, която каза:
— Благодаря ти, Ерагон, Ничий син. Благодаря ти, че се погрижи създанията, които изядоха съпруга ми, да получат подобаващо наказание. Домът ми е твой, сега и завинаги.
Преди младежът да успее да отговори, тълпата ги раздели. „Ничий син? — помисли той. — Ха! Аз си имам баща и всички го мразят“.
После за негова радост Роран си проправи път през тълпата, а до него вървеше Катрина. Двамата се прегърнаха и братовчед му изръмжа:
— Това с оставането ти беше голяма глупост. Трябва да ти счупя главата, задето ни заряза по този начин. Следващия път ме предупреди, преди да отпрашиш сам нанякъде. Почна да ти става навик. Трябваше да видиш колко разстроена бе Сапфира по време на обратния полет.
Ерагон постави ръка на крака на драконката и каза:
— Извинявай, че не можах да ти кажа предварително, че планирам да остана, но до последния момент нямах представа, че ще е необходимо.
— И защо точно остана в онези гнусни пещери?
— Имаше нещо, което трябваше да проуча.
Когато той не обясни по-подробно, широкото лице на Роран придоби сурово изражение и за момент младежът се изплаши, че братовчед му ще настои за по-задоволително обяснение, ала той каза:
— Е, как ли би могъл обикновен човек като мен да се надява да разбере причините и целите на един Драконов ездач? Пък бил той и братовчед ми. Важното е, че ти ми помогна да освободя Катрина и сега си тук, жив и здрав. — Той изпъна врат, сякаш се опитваше да види какво има на гърба на Сапфира, след което погледна Аря, която се намираше на няколко крачки зад тях, и добави: — Изгубил си тоягата ми! Прекосих цяла Алагезия с тази тояга! Не можа ли да я опазиш още няколко дни?