— Дадох я на човек, който се нуждаеше от нея повече от мен — отвърна Ерагон.
— О, стига си го тормозил — скара се Катрина на Роран и след миг колебание прегърна младежа. — Той наистина се радва да те види. Просто му е трудно да намери думите да го каже.
Братовчед му сви рамене с неловка усмивка.
— Права е, както винаги.
Двамата с младата жена си размениха влюбени погледи.
Ерагон огледа внимателно Катрина. Медната й коса бе възвърнала предишния си блясък и като цяло следите от изпитанията, през които беше преминала, бяха изчезнали, макар че още изглеждаше по-слаба и бледа от обичайното за нея.
Приближавайки се към него, така че никой от струпалите се наоколо хора да не може да чуе, тя каза:
— Никога не съм мислела, че ще ти дължа толкова много, Ерагон. Че двамата ще ти дължим толкова много. След като Сапфира ни донесе тук, научих какво си рискувал, за да ме спасиш, и съм ти безкрайно благодарна. Ако бях прекарала още една седмица в Хелгринд, щях да умра или да изгубя разума си, което си е жива смърт. Заради това, че ме спаси от тази съдба, и за възстановяването на рамото на Роран, имаш искрената ми благодарност, но и повече от това, имаш благодарността ми, че ни събра отново заедно. Ако не беше ти, никога повече нямаше да се видим.
— Честно казано, смятам, че Роран щеше да намери начин да те измъкне от Хелгринд дори без мен — отбеляза младежът. — Той има дар слово, когато се наложи. Щеше да убеди някой друг заклинател да му помогне — може би билкарката Анджела — и все пак щеше да успее.
— Билкарката Анджела? — намръщи се Роран. — Това бърборещо момиченце нямаше да може да се справи с Ра’зак.
— Щеше да се изненадаш. Тя е много повече от това, което изглежда.
После Ерагон направи нещо, което никога не би посмял да опита, докато живееше в долината Паланкар, но което му се струваше подходящо в ролята му на Ездач: той целуна Катрина по челото, а после и братовчед си, и каза:
— Роран, ти си ми като брат. А ти, Катрина, си ми като сестра. Ако някога сте в беда, потърсете ме и независимо от кого ще се нуждаете — от Ерагон фермера или Ерагон Ездача, — аз изцяло ще бъде на ваше разположение.
— Същото важи и за нас — отвърна Роран. — Ако някога си в беда, трябва само да ни повикаш и ще ти се притечем на помощ.
Младият Ездач кимна, приемайки предложението, и не спомена, че бедите, с които щеше да се сблъска, не биха били такива, за които те биха могли да му помогнат. Стисна ги и двамата за раменете и каза:
— Дано да живеете дълго, да бъдете винаги заедно и щастливи, и да имате много деца.
Усмивката на Катрина потрепна за миг и Ерагон се зачуди каква е причината.
Подтиквани от Сапфира, всички продължиха към червената шатра на Насуада в центъра на лагера. Не след дълго, заедно с ликуващата армия на Варден, те стигнаха до прага й, където ги чакаха Насуада, крал Орин и цял отряд благородници, и други високопоставени личности, струпани зад два реда стражи от двете им страни.
Насуада бе облечена в зелена копринена рокля, която блещукаше под слънцето като перцата по гърдите на колибри, в ярък контраст с черната й кожа. Ръкавите на роклята свършваха с дантели над лактите й. Бели ленени превръзки покриваха останалата част от ръцете й до тесните китки. От всички мъже и жени, скупчени наоколо, тя се отличаваше най-силно, като изумруд сред кафява есенна шума. Само Сапфира можеше да се мери с ярката й външност.
Ерагон и Аря й се представиха, а после и на крал Орин. Насуада ги поздрави официално от името на Варден и ги похвали за смелостта. Завърши с думите:
— Да, Галбаторикс може да има Ездач и дракон, които се бият в негово име, както Ерагон и Сапфира се бият за нас. Може да има армия, толкова голяма, че скрива земята. И може да владее странни и ужасни магии, извращения на магическото изкуство. Но при всичката си злокобна сила, той не можа да спре Ерагон и Сапфира да нахлуят в кралството му и да убият четирима от най-ценните му слуги, нито на Ерагон да прекоси най-нагло цялата Империя. Видно е, че десницата на узурпатора е отслабнала, щом не може да защитава границите си или гнусните си слуги в скритата им крепост.
Насред ентусиазираните възгласи на Варден Ерагон скришом се подсмихна, виждайки колко умело си играе Насуада с емоциите им, вдъхвайки им увереност, вярност и радост напук на реалността, която бе далеч по-малко оптимистична от картината, която рисуваше. Тя не ги заблуждаваше — доколкото му бе известно, Насуада не лъжеше дори при разговорите си със Съвета на старейшините или другите си политически противници. Онова, което правеше, бе да съобщава истините, които най-добре подкрепяха позицията и аргументите й. „В това отношение тя е като елфите“ — помисли си Ездача.