Когато виковете на Варден стихнаха, крал Орин поздрави Ерагон и Аря, както го бе сторила Насуада. Думите му бяха сдържани в сравнение с нейните и въпреки че тълпата слушаше учтиво и после го аплодира, за Ездача бе очевидно, че колкото и да уважаваха Орин, хората не го обичаха така, както обичаха Насуада, нито пък той разпалваше въображението им като нея. Младоликият крал бе надарен с невероятен интелект. Ала той бе твърде възвишен, твърде ексцентричен и твърде скромен, за да бъде стожер за отчаяните надежди на опълчилите се срещу Галбаторикс.
— Ако някога надвием Галбаторикс, Орин не бива да го замества в Уру’баен — каза Ерагон на Сапфира. — Той не би могъл да обедини страната така, както Насуада обедини Варден.
— Съгласна съм.
Когато крал Орин свърши приветствието си, Насуада прошепна на младежа:
— Сега е твой ред да кажеш няколко думи на събралите се да зърнат великия Драконов ездач. — В очите й блестеше едва прикрито веселие.
— Аз!
— Това се очаква.
Тогава Ерагон се обърна и застана с лице към множеството, с пресъхнала, сякаш бе пълна с пясък, уста. Умът му беше празен и в продължение на няколко панически секунди имаше чувството, че умението да говори няма да се върне и той ще се изложи пред всички Варден. Някъде изцвили кон, но иначе целият лагер бе плашещо притихнал. В крайна сметка Сапфира го извади от вцепенението, като докосна лакътя му с муцуна.
— Кажи им, че за теб е чест да имаш подкрепата им и че си щастлив да си сред тях.
След това окуражаване, той успя да смотолеви няколко думи, а после, веднага щом бе възможно, се поклони и отстъпи крачка назад.
Като се насилваше да се усмихва, докато Варден го аплодираха, надаваха възгласи и блъскаха мечове в щитовете си, той възкликна:
— Това беше ужасно! Предпочитам да се бия със Сянка, вместо да го повтарям!
— Стига де! Не беше толкова трудно.
— Напротив, беше!
Сапфира изсумтя развеселено и от ноздрите й избликна струйка дим.
— Страхотен Драконов ездач ще излезе от теб — да се плашиш да говориш пред хора! Ако Галбаторикс само знаеше, щеше да те държи в ръцете си, като те накара да изнесеш реч пред армията му. Ха-ха!
— Не е смешно — измърмори той, ала драконката продължи да се кикоти.
Да отговаряш пред крал
След обръщението на Ерагон към Варден, Насуада направи знак на Йормундур и той изтича до нея.
— Нека всички се върнат на постовете си. Ако ни атакуват сега, ще ни пометат.
— Слушам, милейди.
Тя повика Ерагон и Аря, а после подаде ръка на крал Орин и заедно с него влезе в шатрата.
— Ами ти? — обърна се Ездача към Сапфира, следвайки водачката на Варден. После влезе в шатрата и видя, че стената от противоположната страна е навита и привързана към горната дървена рамка, така че Сапфира да може да мушне главата си вътре и да участва в разговорите. Трябваше да изчака за момент, преди блестящата й глава и шия да се появят в отвора, затъмнявайки вътрешността, докато заставаше на мястото си. Лилави отблясъци светлина заиграха по стените, излъчвани от сините й люспи върху червения плат.
Ерагон огледа останалата част от шатрата. Беше доста празна в сравнение с предишното му посещение, в резултат от нанесения от Сапфира погром, когато бе влязла, за да види Ездача в огледалото на Насуада. Сега, когато вътре имаше само четири мебела, обстановката изглеждаше спартанска дори за военните стандарти. Беше останал полираният трон, на който седна водачката на Варден, докато крал Орин застана до нея; същото онова огледало, монтирано на нивото на очите върху гравирана пиринчена поставка; сгъваем стол и ниска маса, отрупана с карти и други важни документи. Изкусно изработен джуджешки килим покриваше земята. Освен Ерагон и Аря, пред Насуада вече се бяха събрала двадесетина души. Очите на всички бяха вперени в него. Сред тях разпозна Нархайм, настоящия командир на джуджешката армия, Триана и други заклинатели от Ду Врангр Гата, Сабрае, Умерт и останалите членове на Съвета на старейшините, ако се изключи Йормундур; а също и неколцина благородници и служители от двора на крал Орин. Ездача предположи, че и онези, които не познава, заемат някаква важна роля в някоя от множеството фракции, съставляващи армията на Варден. Присъстваха също шестима от стражите на Насуада — двама на входа и четирима зад самата нея, — а той долови и тъмните и нечовешки мисли на Елва, идващи от мястото, където детето-вещица се криеше в далечния край на шатрата.