Влад вдигна ръка.
— Спокойно, момче! — Не можеше да не се възхити на огромния мускулест екземпляр с пухкава бяло-сива козина, стъкленосини очи и едри лапи.
Вълкът се наежи и изръмжа.
С много бавно движение бръкна в торбата си и извади парче пастърма. Протегна ръка напред и каза:
— Вземи, момче! — подхвърли храната към животното.
Вълкът не отстъпи, а парчето месо тупна пред краката му. Наведе глава и го подуши. Едва тогава започна да яде. Мъжът се обърна и след няколко минути запали огъня. През това време се насилваше да не се обръща. Чуваше дъвчене зад гърба си. Стаята притихна. Стана и бавно се извърна. Вълкът лежеше пред вратата, опрял муцуна на лапите си и гледаше. Детето се бе отпуснало назад и си почиваше. Влад сложи един казан на куката над огъня, за да стопли вода, и отиде да търси дрехи в къщата.
Беше късен следобед, когато двамата човеци седяха на столове пред масата и дъвчеха сухото месо. От време на време хвърляха по някое парче на вълка, който беше седнал до стола на детето и очакваше своя дял. Момичето бе изкъпано и облечено в топли дрехи. Вече се чувстваше по-добре и по-спокойно и успя да разкаже на Влад за нападението, за смъртта на баба си и за това как се е крила цяла нощ, докато тялото над не изстива.
Той знаеше, че ще закъснее да занесе лошата вест в селото си. Не можеха да тръгнат през нощта. Малката нямаше да издържи прехода, а и през нощта ставаше още по-студено. Каза ѝ да го чака в къщата и да не излиза, докато той не се върне. Облече кожуха и пристъпи навън. Хищникът се измъкна заедно с него. Отиде да събере дърва, които стовари в кухнята, а след това и да търси храна. Вълкът изтича нанякъде и се изгуби от поглед. Воинът обикаля, но не му се мярна ни птица, ни животно и той се върна с голи с ръце. Момичето седеше още на стола, подпряло глава на ръцете си.
— Не успях да хвана нищо — вдигна рамене Влад като влезе.
— Нищо. Вълчо ще намери — отговори момичето.
Погледна я със съмнение — дали не се разболяваше. В това време се чу драскане на вратата и той отвори. Отпред стоеше вълкът, а от устата му висеше заек, от който още се вдигаше пара. Остави животното в краката на Влад и се вмъкна като сянка в стаята. Мъжът взе заека, одра го и го сложи да се пече на огъня. Вечеряха тримата заедно пред камината, а после легнаха върху одеяла на пода. Момичето се сви, а вълкът легна до нея и опря муцуна на крачетата ѝ.
„Странна картинка“ — усмихна се Влад и заспа. Умората го надви.
Връщането в Дълбок дол мина без проблеми. Единствено се натъкнаха на ято снежни прилепи, които кръжаха около гробището, където сирено-таласъмите се опитаха да го подмамят. Но тъй като бяха сити, не им обърнаха никакво внимание. Влад предположи, че някой друг странник е бил подмамен и убит там, а след като таласъмите се бяха нахранили, е дошъл ред и на прилепите да утолят жажда и глад.
Въпреки че не бе успял да доведе Крефия, за да помогне на владетелката, мъжът се чувстваше удовлетворен, че успя да спаси един невинен детски живот. Малката Мика се справяше добре както с пътуването, така и с факта, че бе останала сама на света. Без баба си, без роднини, само с един непознат воин и един огромен вълк. Вълчо ги следваше, като на моменти ги изпреварваше по пътя и се губеше сред снежните преспи. На два пъти им носеше дивеч — веднъж заек и веднъж земна катерица, които хората изпичаха на огъня и после му даваха неговия дял.
Странно бе приятелството между вълка и момичето. Двамата спяха заедно и се топлеха, понякога играеха, преди да стегнат багажа за тръгване. Мика наричаше животното просто Вълчо и обичаше да му дърпа ушите и да го чеше по врата. Разсмиваше се, когато хищникът облизваше лицето ѝ. Влад предположи, че основната заслуга за преодоляване на загубата ѝ е на вълка.
Стигнаха Дълбок дол около час преди залез-слънце. Отдалеч чуха ежедневния шум от поселището, видяха кълбетата дим от къщи и усетиха тази така уютна миризма на горящи дърва. Вълчо се изгуби някъде, нямаше желание да стига до близък контакт с толкова много хора.
Стигнаха до къщата на шериф Дифт и Влад почука. Отвори малката дъщеричка на шерифа и каза, че баща ѝ е при господарката. В това време се показа и съпругата. Тя видя малкото мръсно момиче и я покани вътре. Кимна на Влад и му каза, че ще се грижи за детето.
Воинът отиде към къщата на господарката, където завари всички велможи, насядали в преддверието. По тишината и минорните им изражения разбра, че нещата не отиват на добре. Запъти се към дебелата дъбова врата, зад която бяха покоите на владетелката, но преди да почука, се показа шериф Дифт. Дръпна го настрани и каза:
— Разбрах, че Крефия е мъртва.