Васко се замисли. Дали да се обади… Все по-трудно му беше да се разбира с Гери. Беше станала непоносима. Критическа. Завишени очаквания. Молове. Боже, кой ходи по молове. Все едно си нямат апартамент, квартално магазинче… Да ходи да пазарува в мол. Чак когато чу сигнала свободно разбра, че е набрал номера от обявата.
— Здравейте! Вие се свързахте с фирма „Проблеми няма“. Съобщаваме ви, че за ваша сигурност разговорът ни се записва. Ако желаете връзка с отдел реклами, моля наберете едно. Ако желаете да се свържете с арменския поп, моля наберете две, ако желаете връзка с парапсихолог, моля наберете три. Ако не наберете нищо, след три секунди ще се свържете с оператор. Три… две… едно… бум! — Васко подскочи, но в следващия момент се разнесе дрезгав глас: — Ало?
— Ало?
— Да, ало! Кой е?
— Аз съм!
— Кой си ти бе?
— Васил.
— Ало, Васко, здравей. Секунда.
Чу се шум от другата страна на линията:
— Готово. Включих кристалната топка в захранването. Кажи Васко, какво има?
— Ами то аз… — Изобщо не знаеше как да започне.
— Гергана ли пак?
— Ами да! — облекчено въздъхна потребителят. — Ама вие как разбрахте?
— Нали ти казах, че включих захранването.
— Хм…
— Няма грешка. Виждам и някакъв мол… виждам те как стоиш пред витрината, а вратовръзката те стяга. Потиш се, а Гергана е вътре и мери ли, мери рокли. Знаеш, че скоро няма да излезе.
— Ами то… така е…
— Стига си мънкал! — Гласът стана някак металически. — Кажи какво е намислила твоята хубостница!
Накратко Васко разказа как утре трябва да отидат в мола, за да си избере и купи рокля, защото са канени на гости, как има цял гардероб с дрехи, как би приел смъртта с отворени обятия и усмивка, но не и да влезе в това свърталище на дяволи и караконджули.
След като приключи разказа си, малко сякаш му олекна. От другата страна на линията настъпи тишина, а след това се чу:
— Брррр, звучи зле.
— О, какво приказваш, човече. Отвратително е. По-добре в Аушвиц да живея!
— Разбирам те, приятелю, разбирам те. Сега, ако искаш да се отървеш и повече да не ти се налага да правиш такива неща там-ти-ри-рам ще ме слушаш и изпълняваш дословно, нали?
— Разбира се, само кажи какво да направя, само кажи?
— Като начало ми дай номера на кредитната си карта, защото ми трябва някаква гаранция.
Васил му я продиктува.
— Сега. Слез долу и виж в пощенската кутия. Имаш плик с инструкции. Прочети ги, наизусти ги, а после ги унищожи. Придържай се дословно към тях. Разбра ли?
— Да, разбрах.
Затвори слушалката и се измъкна тихо от апартамента. Слезе долу и надникна в пощата. Наистина имаше плик. Как бяха успели толкова бързо да му го доставят? Няма значение.
На другия ден точно в 18:00 часа Васил спря колата пред службата на Гери и я чакаше доволно усмихнат. По радиото китарите на брадатковците от ZZ Top звънтяха празнично.
В 18:15 часа благоверната му слезе с една колежка. Усмихна ѝ се, след това двете се целунаха по бузите и тя седна на предната седалка. Измери го недоверчиво с поглед:
— Добре ли си?
— Да, защо, зайченцето ми?
— Защото си тъпо нахилен.
— Просто се радвам да прекарам вечерта си с теб, мило.
— Да бе, да! — изръмжа Гергана и се нацупи.
Васко подкара колата и спрямо инструкциите на третия светофар зави в ляво.
— Ей, къде отиваш? Молът е в другата посока!
— Изненада, мило, ще те заведа на друг мол.
— Какъв друг мол? Ти си се побъркал! Тук няма мол.
— Нов е, не го знаеш. Остави ме да те зарадвам.
И наистина след няколкостотин метра пред тях изникна голяма сграда със стъклени стени, безброй крушки, мигащи реклами и поток от хора.
— Ей, ама ти наистина ли…? — Гери го гледаше плахо и някак благосклонно, както през първите три дни след сватбата им, преди майка ѝ да им дойде на гости.
— Разбира се, мило, винаги съм искал най-доброто за теб — каза Васко, докато потропваше в такт с „Mama said“.
Намери паркинг място и спря. Изтича, отвори вратата на жена си и гордо влязоха в мола. Гергана бе приятно изненадана. Мека светлина, приглушена музика, разкошни арт решения в изграждането на магазините. Вървеше и оглеждаше, въртеше глава на всички страни и възкликваше от възторг. Дърпаше го като малко дете ту насам, ту натам. И тогава… я видя.
Единствената рокля на витрина, обляна в прожектори. Къса черна рокля с една презрамка и скъпоценни камъни по бюстието. Мигаше огромен червен надпис:
50% НАМАЛЕНИЕ
— Ела, ела да влезем тук. — Гери хукна към вратата.
Васко само се усмихна загадъчно и влезе.
Гери вече отиваше към пробната с роклята в ръка. Преди да влезе му извика: