Вечерите в лудницата са изключително забавни. След като ни донесат храната, настава тишина за няколко минути. Винаги чувам Страхил от съседната стая, който шумно мляска, а накрая се оригва. Винаги съм си представял, че така се оригва крокодил, след като е изял зебра например. Интересна е Страхиловата история. Битува мнението, че строителите са хора необразовани, хора прости, неуки. Ако това не важи за някого, то това е Страхил. Завършил е гимназия, обича да чете книги. Даже в университет е бил приет, но се отказал. Искал да работи с ръцете си. Казах му аз „Тѐ ти, брато, работа с ръце — сега клечиш тук като кукувица“.
Та започнал да работи по строежите. Всичко му идвало отръки. Не бягал от работата. И след няколко години се издигнал до началник бригада. Работата още повече го натиснала. Първи отивал на обекта, последен си тръгвал. Междувременно и жена си намерил. Вдигнали сватба, както пише по книгите. Три дни яли, пили и се веселили. Нанесли се в гарсониера в „Младост“ и заживели щастливо. Тръгнало пак колелото на живота — от къщи на работа, от работа в къщи. Не щеш ли обаче, след три месеца булката надула корема. Всичко хубаво, ама докторът казал: „Чакайте го след 2 месеца“.
Не бил прост Страхил, сметнал две и две и разбрал, че обичната му женичка е кривнала от пътя, преди да се оженят. Развилнял се. Две нощи пил в кръчмата с приятели. Прибрал се накрая. Преглътнал обидата. Решил да го признае за свое.
Всичко хубаво, ама един ден се прибрал по-рано. Завалял дъжд и не било удобно да наливат бетон за основи. Отключил вратата и едва прекрачил прага — що да види. Едни черни лъскави чепици. Мъжки. Вдигнал поглед към закачалката. Черно кадифено сако. Пуснал торбата с хляб и кисело мляко. Изул си тихо патъците и по чорапи влязъл в кухнята. Някъде от далече чул тих смях. Отворил чекмеджето и бръкнал вътре. Когато се отдръпнал от кухненския шкаф, от ръката му се подавало 20-сантиметровото острие на ножа за месо, който си били купили с благоверната му, когато ходили до Троян като част от сватбеното пътуване.
Промъкнал се крадешком и надникнал през открехната врата на спалнята. От това, което видял, пердето му паднало. Страхил никога не ми е описвал какво точно е видял, ама не е нужно, за да знаеш, че чужд мъж бил налегнал жена му и страстно я любел. Знам само, че оня бил върху нея, а тя с гръб към него, защото когато прерязал гърлото му, не разбрала в първите секунди. Едва когато оцъкленият труп се свлякъл върху нея, се разпищяла. Тогава Страхил я хванал за гърлото, вдигнал я във въздуха, забил ножа няколко пъти в очите ѝ, докато спряла да мърда. Както той ми каза, просто искал тя да не поглежда чужди мъже. После избягал.
По-късно го хванали. Търкалял се по затворите, а накрая го освидетелствали и дошъл в лудото ни малко общество. Инак е добър човек, но бързо му пада пердето.
Понякога пускаха Страхил да се разхожда в парка към зданието. Обичах да вървя с него. Този човек виждаше всяка тревичка, всяка буболечка, попиваше всяко цветче. Можеше да стои като истукан с часове и да наблюдава как сойка строи гнездо или прелита и храни малките си. А когато виждаше катерица, се радваше като малко дете. Усмивка разтягаше устните му и той замръзваше, за да не я изплаши. Очите му се впиваха в нея и сякаш я рисуваха в съзнанието му.
Един път ми сподели, че наблюдава внимателно, за да може после, в стаята си, да си спомня света отвън. Или за да потисне спомена за убийството. Така мисля аз. Мисля също, че е добър човек. Просто лошото стечение на обстоятелствата го е вкарало в този грях, който никога няма да успее да изкупи. Господ понякога си играе с нас и ни мести като пионки по дъската на „Не се сърди, човече“. Но и да се сърдиш, няма как да се измъкнеш от блатото на злополучието.
В съседната стая-клетка се помещава Лудото Марче. Само веднъж успях да я видя, когато изпадна в криза и трябваше да я закарат в лазарета. Изведоха я с „дългите ръкави“. Изненадах се колко е възрастна и колко е плешива. Имаше тридесетина дълги косъма само. Страшилище ви казвам. Когато я извеждаха, виеше като вълк при пълнолуние и се мяташе. Ако ви интересува, Лудото Марче беше при нас, защото е убила внуците си. Били деца на Сатаната. Мен, ако питате, синът ѝ бе дяволът, ама нейсе… Та убила децата, защото ѝ миришели на сяра, когато се прибрала един ден.
После се разбрало, че наистина имало такава миризма, но защото правили бомбички с приятели. Обесила ги на закачалки в гардероба. Представяте ли си? Обесила ги сред роклите си. След няколко дни чак, синът ѝ забелязал липсата на децата, след като алкохолните изпарения се разнесли от главата му. Отворил гардероба и видял студените детски телца с изцъклени от ужас очи. Едното си било прехапало езика и той висял от ъгълчето на устата му. Ужас ви казвам! Та прибрали Марчето в лудницата, а след няколко седмици и синът ѝ си теглил въжето. Оттогава тя хептен откачи.