Чук-чук!
Ето познатия звук отново. Джулия се извърна. Огледа се. Тогава видя огледалото.
Чук-чук!
Чуваше се от огледалото! Джулия се приближи точно когато Томи казваше „Не, мамо, не се приближавай!“.
Чук-чук!
Жената бе до огледалото и надникна. Но вместо образа си, видя за части от секундата една космата ръка с дълги нокти, която точно се отдръпваше от повърхността отвъд огледалото.
В следващия миг ръката се стрелна през стъклото и дългите нокти се впиха в гърлото на Джулия. Тя изхриптя. Кръвта плисна.
Томи крещеше:
— Не! Не! Остави мама! Ще ти давам закуската си всяка сутрин! Не-е-е!
Ръката дръпна човешкото тяло, което премина отвъд, докато огледалото падаше разбито на парчета.
$type=Разказ
Стаята за спомени
„Ето че и този ден дойде“, мислеше си Клинт Карсън, седнал на очуканото си бюро и подпрял лакти пред себе си. Погледна към снимката на децата си вдясно, протегна ръка и я взе. Бяха я направили, сякаш преди цяла вечност, в лунапарка на Бангор. Смити бе прегърнал сестра си през врата и се смееше така, че чак луничките му грееха, а Поли, по-голямата му сестра, се правеше, че я душат и смешно бе изплезила език. Хубав ден беше.
Клинт прибра снимката в кашона до себе си. Огледа бюрото. Нямаше друга лична вещ, но сякаш цялото кътче си беше негово — тук работеше до късна нощ, тук преглеждаше случаите и доказателствата, тук разпитваше свидетелите. По дяволите, това си беше неговото бюро. Потърка леко с показалец крайчеца на лявото си око и успя да спре сантименталната сълза, която предателски се бе опитала да разбие мита за най-кораво ченге в Олд таун.
Клинт погледна през прозореца. Тридесет и седем години гледката го въодушевяваше. Виждаше се гарата, зад нея парка, а още по-натам няколко високи сгради — общината, църквата и общежитието за емигранти. В Олд таун предпочитаха да държат чужденците близо. Тази мисъл го накара да погледне към отсрещната стена, където се мъдреше табела с надпис: „Дръж приятелите си близо, а враговете още по-близо“. Усмихна се.
Дръпна стола назад, вдигна крака на бюрото и бръкна в джоба на вехтото си сако. Извади смачкан пакет „Пал Мал“, захапа цигара и запали. „Майната му на доктора, веднъж човек се пенсионира“, каза си Клинт и дръпна дълбоко. Погледна към фикуса — прашно растение, което противно на всякаква логика оцеляваше сред грубите служители на закона, които не намираха време за семействата си, камо ли за растението в службата.
Усмихна се. Толкова години бе успял да балансира между семейството и задълженията. Горд бе с това. Повечето му колеги бяха изгубили или едното, или другото. Партньорът му Джим Лоугън, с който работеха рамо до рамо няколко години, се бе развел. Не виждаше дъщеря си, защото жена му замина за Сан Франциско и не след дълго се самоуби. Трудно бе да загубиш партньор. На Клинт му се случи само два пъти през дългата кариера. Джим и новобранката Саманта. Дръпна от цигарата си. Саманта и този случай не му даваха мира. Единственият неразрешен случай, по време на който изгуби човека, чиито гръб трябваше да пази, и който пазеше неговия гръб. Изпусна кълбо дим. Мислите му отлетяха назад в годините.
Всичко започна един ранен есенен ден. Такъв ден, когато се чудиш дали е есен, или лято. Слънцето грее жарко и сякаш ти казва: „Наслаждавай се, още е лято, животът е хубав“, а листата вече леко обагрени нашепват: „Есента настъпи, успокой се и се опусни. Хубава премяна ще обсипе света“.
Клинт отива на работа към девет часа. Отбива се в общата стая, където си прави кафе и разменя няколко вица с дежурните, които си отиват след нощна смяна. Настроението му е отлично. Точно като за такъв прекрасен ден.
Тъкмо сяда на бюрото си, когато вратата на стаята на капитана се отваря и черната му ръка маха към Клинт. Да, отдавна беше, но още тогава в полицейското управление нямаше и следа от расизъм. Капитанът се казва Роджър Малрой и е цветнокож. Всички го уважават, защото е умен и изключителен балансьор между полицията и общината. Под негово ръководство всички изпълняват задълженията си с удоволствие и спокойствие.
Клинт отива и го поздравява с лека усмивка. Когато влиза в кабинета, вижда жена. Облечена е цивилно. Официално и строго. Черна пола с дължина точно до под коляното и сива блуза с дълги ръкави, закопчана до ключицата на бялата ѝ шия.
— Добро утро, Клинт — казва капитанът, докато сяда на стола си зад бюрото. Махва към жената и добавя: — Запознай се със Саманта Маккой.