Клинт подава ръка. Дамата се изправя и се ръкува с него. Усмивката ѝ е протоколна. Полицаят усеща леко изпотената длан и задържа малко по-дълго от обичайното ръката ѝ. Гледа очите ѝ. Синьо-сиви. Хем стоманени, хем някак топли. Чак по-късно си дава сметка, че жълтите искрици в тях ги правеха да изглеждат такива.
Сяда на стола до Саманта и вече знае, че това е новата му партньорка.
— Със Саманта ще работите заедно. Искам да я научиш на всичко, което знаеш, а и заедно да научите нови неща. Казах ѝ, че се славиш със сто процента успеваемост в случаите си и реших да я пришия за теб, а не при Достър. Маккой има отлични бележки и постижения в академията и смятам, че ще ти е полезна.
— Разбира се, шефе — усмихва се Клинт.
След още няколко дежурни реплики двамата излизат от кабинета. Клинт я води и ѝ показва бюрото, което ще ползва и ѝ помага да разчисти. А после започва да ѝ разказва своя първи ден в полицията. Успява на няколко пъти да я накара да се усмихне и това стопля сърцето му.
Карсън изпусна цигарата си, защото огънчето стигна до пръстите му и го изгори. Настъпи я с тока на обувката си, докато смучеше изгореното място. Стана и излезе, без да вземе кашона с вещите си. Бързаше, за да избегне новата смяна колеги. Изведнъж му бе станало досадно да му честитят пенсионирането. Какво му беше за честитене? Приключваш активния период от живота си и се загнездваш на опашката на влака, наречен живот. В последния вагон, от който ще слезеш на следващата гара.
Сяда във форд мустанга си и завърта ключа. Бумтенето на двигателя го заглушава в първите секунди. Натиска газта и излиза от паркинга на полицейското управление. Сваля гюрука и остава вятъра да облизва лицето му с хладни пръсти. Има огромна нужда да мисли. А най-добре мисли, когато шофира. На втория ден със Саманта ѝ го каза, а тя се усмихна и каза, че не е пробвала такъв подход. След работа я покани на бира, а след това и на едно кръгче в града. Каза му, че ѝ е харесало. Клинт се усмихна…
Клинт се усмихва. С крайчеца на окото гледа къдравата ѝ руса коса как се вее. Леко е присвила очи, а страните ѝ са зачервени от скоростта, а и от студения вечерен вятър. Иска му се да се наведе към нея и да докосне страните ѝ с устни. Никога не се е чувствал така… В този момент пейджърът му изписуква. След секунда и нейният. Тя поглежда устройството и казва:
— Мол Синема сити!
— Какъв е случаят?
— Убийство.
Клинт пуска сирената и рязко обръща колата на 180 градуса. Отпуска крак на газта и светлините се превръщат в линии. След няколко минути стигат до мола и слизат от колата. Светят няколко магазина и фоайето. Минават под полицейската лента „Не преминавай! Полиция!“. Униформен служител ги насочва към странично помещение. Влизат…
„Нямаше нищо“, освен много кръв. Всичко бе червено от нея. А труп нямаше. Почти пенсионирания полицай почти реално усети учудването, което преживя през този ден. Претърсиха всички магазини, целия мол, а после и целия квартал. Пуснаха снимки на изчезналото (бяха сигурни, че е убито) лице. Търсеха дядо Коледа. Човекът с червения костюм бе оставил само червени кървави петна и бе изчезнал.
Разследването продължи няколко месеца. Клинт и Саманта работеха усърдно и упорито. Това беше първият им съвместен случай и искаха да докажат, че са не просто добър екип, а страхотен. Разпитаха стотици свидетели, служители, просто минувачи, но никой не бе виждал дядо Коледа. Обявиха го за безследно изчезнал. Макар че търсеха тяло. Безжизнено и студено като кубчетата лед, които слагаха в чашите си за уиски, преди да се приберат по различни пътища ту в неговата къща, ту в нейната квартира. По време на това разследване се влюбиха и признаха чувствата си. Любеха се всяка възможна вечер тайно и страстно. Не можеха да си позволят да ги разкрият. Щяха да ги разделят. Но този случай им тежеше.
… Този път вечерят във френския ресторант и докосват тайно пръстите си. Все още се гледат в очите, докато сърцата им пърхат от чувства и емоции. Клинт я обича безумно. Мисли си понякога как ще ѝ предложи, но му се иска да се издигне в службата. Боже, колко я обича.
Поръчват си миди, когато пейджърите им ги изтръгват от романтичното настроение. Ново убийство! Плащат набързо и излизат.
Когато пристигат в частната поликлиника, усещането за déjà vu връхлита полицая като товарен влак. Няма хора, светят няколко кабинета, фоайето е светло, а униформен служител ги насочва към един кабинет на първия етаж. Още преди да влязат Клинт знае какво ще види. Саманта до него изпъшква. Цялата стая е в кръв, а на земята се валя някога бяла престилка. Тяло няма.