След това се качихме в колата и потеглихме. Изядохме хляба и сиренето. Нямаше никаква разлика между тазсутрешния и вчерашния Морли, само дето гласът му, докато бърбореше по онзи негов си преднамерено престорен, забавен начин, беше някак мил, с онази утринна свежест, която звучи в гласовете на хора, станали рано сутрин — леко тъжен, дрезгав и енергичен, готов за новия ден. Скоро слънцето вече напичаше. Черният хляб беше хубав, беше го опекла съпругата на Шон Монахън, който имаше барака в Корте Мадера, където някой ден можехме да отидем да поживеем, без да плащаме наем. Сиренето беше лютив „Чедар“. Но те не ме заситиха особено и когато навлязохме в област без къщи или каквито и да било други постройки, аз започнах да копнея за добра стара топла закуска и неочаквано, след като преминахме по едно мостче, край пътя се показа приветлива къщурка, сгушена под огромна хвойна, от комина й излизаше пушек, а неонов надпис и реклама на прозореца й обещаваха палачинки и топло кафе.
— Хайде да влезем, за бога, имаме нужда от човешка закуска, ако ще се катерим цял ден.
Никой не възрази, така че влязохме и седнахме, а една приятна жена ни взе поръчката с онази весела словоохотливост, присъща на хората от дълбоката провинция.
— Е, момчета, ще ловуваме ли тази сутрин?
— Не — каза Джефи, — само ще изкачваме Матерхорн.
— Матерхорн! Не бих го направила, ако ще да ми дават и хиляда долара.
Междувременно аз отидох до дървения клозет зад къщата и се измих на чешмата с великолепна студена вода, от която кожата на лицето ми изтръпна, после пих от нея и тя се намести приятно в корема ми като течен лед. Пих още. Рунтави кучета лаеха в златисточервената слънчева светлина, която се процеждаше през клоните на огромните тридесетметрови ели. В далечината проблясваха покритите със сняг върхове на планината. Един от тях беше Матерхорн. Влязох вътре, палачинките бяха готови — горещи и димящи, полях със сироп трите бучки масло, разрязах ги, отпих от горещото кафе и започнах да ям. Същото направиха и Хенри, и Джефи — веднъж да мине без приказки. После прокарахме всичко това с онази несравнима студена вода, а през това време в заведението започнаха да прииждат ловци с ловджийски ботуши и вълнени ризи, но не олюляващи се и пияни, а сериозни, готови да излязат в планината след закуска. В съседство имаше и бар, но тази сутрин никой не се интересуваше от алкохол.
Качихме се в колата, минахме по друго мостче, прекосихме ливада с няколко крави и дървени хижи и излязохме на една равнина, откъдето съвсем ясно се виждаше Матерхорн, чиито зъбери заплашително се извисяваха над останалите върховете на юг.
— Ето го — обяви Морли, изпълнен с гордост. — Не е ли красиво, не ви ли напомня за Алпите? Имам цяла колекция от снимки на снежни планини, която някой път трябва да ви покажа.
— Самият аз ги предпочитам истински — каза Джефи, като гледаше сериозно към планината, и по отнесения му поглед, по тайнствената, насочена навътре въздишка, аз разбрах, че отново си е у дома. Бриджпорт е малко сънливо градче, странно напомнящо за Ню Ингланд в тази равнина. Две ресторантчета, две бензиностанции и едно училище, всичко това разположено от двете страни на шосе 395, което се спуска от Бишопуей, пресича градчето и стига до Карстън Сити, Невада.
8
Поредното невероятно забавяне дойде с решението на Морли да провери дали не може да намери отворен магазин в Бриджпорт, откъдето да си купи спален чувал или поне някакво брезентно платнище, или мушама за предстоящата нощувка на три хиляди метра, която, ако се съдеше по предходната на хиляда метра, щеше да бъде доста студена. Докато го чакахме, двамата с Джефи седнахме на тревата пред училището и под вече жарещите слънчеви лъчи в десет часа сутринта наблюдавахме редките превозни средства, които преминаваха по слабо натовареното шосе, и чакахме да видим какъв ще е късметът на един млад индианец, отправил се на север на стоп. Обсъждахме го възбудено.
— Ето това ми харесва, да пътуваш на стоп насам-натам, да се чувстваш свободен, а представи си какво е да си индианец и да правиш всичко това. Дявол да го вземе, Смит, хайде да отидем да побъбрим с него и да му пожелаем късмет.
Индианецът не беше много разговорлив, но не беше и недружелюбен и ни каза, че се придвижвал доста бавно по това шосе. Пожелахме му късмет. Морли все още го нямаше никакъв.