10
Размърдах се наоколо и събрах голям наръч съчки, за да запалим огън, после започнах да нося по-големи клони, а накрая вече мъкнех огромни пънове, каквито лежаха разхвърляни из цялата местност. Зажалихме огън, който Морли можеше да види и от пет километра разстояние, ако голямата канара не го скриваше от погледа му. Той излъчваше обилна топлина към скалата, тя я абсорбираше и я връщаше обратно и на нас ни беше топло, само дето носовете ни бяха зачервени, защото постоянно ги подавахме навън, за да вземем ту дърва, ту вода. Джефи изсипа булгура в тенджера с вода, сложи го да се вари и започна да го разбърква, междувременно разби и шоколадовия пудинг и го сложи върху огъня в друга, по-малка тенджерка, която извади от моята раница. Запари и нов чай. След това измъкна двойния си комплект китайски пръчици. Много скоро вечерята беше готова и ние започнахме да се храним в приповдигнато настроение. Това беше най-вкусната вечеря в живота ми. Високо горе, над оранжевите пламъци на огъня, се виждаха необятни системи от неизброими звезди, които проблясваха отделно или на изящни малки гроздове, или пък се сливаха в безкрайни звездни пътеки, недостижими за човешкия разум — студени и сребристосини. Огънят обагряше всичко в розово, а храната ни беше великолепна. Думите на Джефи се оказаха верни — на мен ни най-малко не ми се пиеше алкохол, даже бях забравил за него, бяхме се изкачили твърде високо, натоварването беше прекалено голямо, а въздухът свеж, дори само той беше достатъчен, за да те упои. Беше страхотна вечеря, винаги е по-добре храната да се поема не лакомо, а на миниатюрни хапки, защипани с върховете на пръчиците, ето защо Дарвиновият закон за оцеляването намира най-добро приложение в Китай: ако не умееш да боравиш с пръчиците и да взимаш наравно с другите храна от семейната купа, ще умреш от глад. Така или иначе, накрая ометох всичко с помощта на показалеца си.
След като вечерята приключи, Джефи започна усърдно да почиства съдовете с телена мрежичка, а мен ме изпрати за вода, аз отидох и гребнах с една останала от предишни планинари празна консервна кутия в лумналото от звездна светлина поточе, и се върнах, носейки освен водата и една снежна топка, след което Джефи изми съдовете.
— Обикновено не ги мия, а само ги увивам в синята кърпа, защото това няма такова голямо значение… въпреки че тази малка мъдрост не се цени особено високо в онзи магазин за долнокачествен сапун на „Медисън“ авеню, как му беше името, онази английска фирма, „Ърбър & Ърбър“ или не знам какво си, но да ме вземат на часа рогатите, ако веднага не извадя звездната си карта и не видя какво е разположението на светилата тази нощ, на онази глутница там горе, дето е по-неизброима от любимите ти сурангамски сутри, момчето ми.
И той извади картата, завъртя я малко, нагласи я, вгледа се и каза:
— Сега е точно осем и четиридесет и осем.
— Как разбра?
— Сириус няма да е там, където е, ако не е осем и четиридесет и осем… Знаеш ли какво ми харесва в теб, Рей? Ти ми отвори очите за истинския език на тази страна — езика на работниците, железничарите и дърварите. Чувал ли си как говорят тези типове?
— И още как. Познавах един образ, караше камион със сонда, та той ме взе веднъж около полунощ на стоп в Хюстън, Тексас, след като един дребен педераст, собственик на верига от мотели, наречени със съвсем подходящото име „Мотели Денди“, ме беше отпратил с думите, ако не успея да хвана нищо, да се върна и да спя на пода му, и така аз чаках около час на пустия път, и ето че се появи този камион, каран от един чероки — той каза, че е такъв, но името му беше Джонсън или Али Рейнолдс, или нещо от този род, и веднага се впусна в дълга тирада, започвайки с думите: „Е, момчето ми, напуснах майчината си хижа още преди да си познавал дъха на реката, и дойдох на Запад, да подивея от каране из Източнотексаските петролни находища“, и продължи да ломоти в ритъм, като на всеки такт удряше крак на амбреажа или на разните му там други джаджи, и надуваше камиона, докато не вдигна над сто километра в час, ускорявайки ход паралелно с разказа си — страхотно, това наричам аз поезия.
— Точно това искам да кажа. Трябва да чуеш онзи скагитски диалект, дето говори на него старият Бърни Байерс, непременно трябва да отидеш в оня край, Рей.
— Добре.