— Къде сте ходили, момчета?
— Изкачвахме Матерхорн — отвърнах гордо.
Те зяпнаха срещу нас. Но аз се чувствах страхотно, купих една пура, запалих я и казах:
— Четири хиляди метра и слязохме оттам с такъв апетит, и се чувстваме така добре, че това вино сега ще ни дойде екстра.
Възрастните мъже зяпнаха още повече. Бяхме почернели от слънцето, мръсни и изглеждахме налудничаво. Те не казаха нищо. Помислиха ни за ненормални.
Качихме се в колата и потеглихме обратно към Сан Франциско, като пиехме, смеехме се и си разказвахме дълги истории, а Морли караше наистина чудесно тази нощ, безмълвно ни прекара през сивите в ранната утрин улици на Бъркли, докато с Джефи спяхме като заклани на седалките. По едно време се събудих като малко дете и ми бе съобщено, че съм си у дома, измъкнах се зашеметен от колата, минах през тревата до бараката, сгуших се под одеялата и спах чудесно без никакви сънища чак до късните часове на следващия следобед. Когато се събудих, от съсиреците по вените ми нямаше и следа. Бяха се изчистили. Чувствах се безкрайно щастлив.
13
Когато се събудих на следващия ден, не можех да не си спомня с усмивка как Джефи се беше сгушил предната нощ пред скъпия ресторант, чудейки се дали ще ни пуснат вътре. За първи път го виждах да се страхува от нещо. Смятах, щом се появеше вечерта, да му поговоря за тези неща. Но през онази нощ се случиха много неща. Първо, след като Алва излезе за няколко часа и аз останах да чета сам, неочаквано чух пред бараката шум от велосипед, погледнах и видях Принсес.
— Къде са другите? — попита тя.
— Колко дълго можеш да останеш?
— Ако не се обадя на майка ми, трябва да тръгна веднага.
— Хайде да й се обадим.
— Добре.
Отидохме до бензиностанцията на ъгъла, тя се обади и каза, че ще си бъде вкъщи след два часа; на връщане аз обгърнах с ръка кръста й така, че пръстите ми се впиха в корема й, и тя възкликна:
— О, не издържам!
След което почти се свлече на тротоара, като захапа рибата ми, точно когато една възрастна жена идваше към нас и гневно ни оглеждаше, а щом ни отмина, се вкопчихме един в друг в безумна и дълга страстна целувка под вечерните дървета. Втурнахме се в бараката и тя цял час буквално се мяташе в обятията ми, а Алва влезе точно по средата на последното ни богослужение в чест на бодхисатва. После както винаги се изкъпахме заедно. Беше страхотно да седим в горещата вана, да си бъбрим и да си сапунисваме един на друг гърбовете. Бедната Принсес, тя наистина взимаше всичко прекалено сериозно. Харесваше ми много и затова й съчувствах, дори я предупредих:
— Гледай да не се побъркаш дотам, че да участваш в оргии с по петнадесет типа на някой планински връх.
Джефи дойде след като тя си тръгна, след него се появи Къфлин и неочаквано (имахме вино) в бараката се развихри щур купон. Всичко започна оттам, че с Къфлин се напихме и тръгнахме прегърнати из центъра на града, носейки нова бутилка вино и някакви огромни, ама невероятно огромни цветя, които бяхме откъснали от една градина, крещяхме разни хайку, „Хуу“-та и сатори на всеки, когото срещнехме по улицата, и хората ни се усмихваха.
— Извървели пет мили с голямо цвете — крещеше Къфлин.
Стана ми симпатичен, имаше лъжлив академичен вид или по-скоро беше тантуресто дебел, но беше готин. Посетихме един наш познат, професор от катедрата по английски език на Калифорнийския университет, Къфлин си събу обувките на моравата и, валсирайки, влезе в къщата на изумения човек, всъщност дори малко го поизплаши, въпреки че вече беше доста известен поет. След това, около десет часа, боси, с големите цветя и с бутилките, се върнахме в бараката. Този ден бях получил по пощата стипендия от триста долара, така че казах на Джефи:
— Е, вече научих всичко й съм готов. Какво ще кажеш да ме закараш утре сутринта до Оукланд и да ми помогнеш да си купя раница и всички необходими принадлежности, така че да мога да съм готов за планината.
— Добре, веднага щом стана утре сутринта, ще дойда да те взема с колата на Морли. А сега какво ще кажеш да опитам това вино?
Покрих малката стенна лампа с червената кърпа, наляхме виното, насядахме наоколо и започнахме да бъбрим. Беше нощ на велики разговори. Първо, Джефи започна да разказва за юношеските си години, как през 1948 бил моряк на нюйоркски търговски кораб и се разкарвал с кама на кръста, което учуди двама ни с Алва, след това разказа за момичето, в което бил влюбен и живял с него в Калифорния: