— О, но това е твърде песимистично и напомня каша от халюцинации — каза Алва, — въпреки че стъпката си е чист Мелвил.
— Ще си имаме едно подвижно дзендо, където наквасените с вино момчета на Бъди ще могат да дойдат и да се настанят, ще се научат да пият чай, както направи Рей, и да медитират, както трябва да сториш ти, Алва, а аз ще бъда главен монах на дзендото, с един голям буркан, пълен с щурци.
— Щурци?
— Точно така, ще има множество манастири, където приятелите ни ще отиват, за да станат монаси и да медитират, можем да си направим колибарски селища в Сиерите, в Каскадите или дори, както казва Рей, долу в Мексико, където огромни диви тайфи от непокварени свети мъже ще се събират, за да пият; да говорят и да се молят — представете си какви вълни на избавление ще струят от тези нощи. А накрая ще има и жени — съпруги и малки колибки с набожни семейства, както е било едно време при пуританите. Кой твърди, че американските ченгета, републиканците и демократите ще казват на хората какво да правят?
— А за какви щурци говореше?
— За голям буркан, пълен с щурци — Къфлин, сипи ми още едно питие — дълги по два-три милиметра и с големи бели мустачки, които ще развъдя сам — чувствителни малки създания, които, когато пораснат, свирят наистина чудесно. Искам да плувам в реки, да пия козе мляко, да разговарям с монаси, да чета китайски книги, да се шляя из долините и да разговарям с фермери и с техните деца. В дзендото ще имаме седмици за съсредоточаване на мисълта, когато тя ще се опитва да се разпилее като паднала и раздробила се на земята детска играчка, но като добри воини, ние ще я събираме отново със затворени очи, освен, разбира се, ако цялата работа не е погрешна. Чувал ли си най-новото ми стихотворение, Голдбук?
— Не, какво е то?
— Майко на деца, сестро, дъще на болен старец, дево — блузата ти е съдрана, краката ти са голи, ти си гладна, аз съм гладен също, затова вземи таз поема.
— Чудесно, чудесно.
— Искам да карам велосипед в следобедната жега, да нося пакистански кожени сандали, да разговарям разпалено с приятели дзен-монаси с наболи бради и тънки одежди от зебло, искам да живея в златни пагоди, да пия бира, после да си тръгнала отида в голямото оживено азиатско пристанище на Йокохама, пълно с кораби и васали, да се надявам, да работя, да пътувам и да се връщам, да отида в Япония, да се върна в САЩ, да чета Хакуин, през цялото време да стискам зъби и да си налагам самодисциплина, докато не стигна до никъде и не осъзная… не осъзная, че тялото ми и всичко останало отпада, заболява и залинява, и така не разбера най-добре Хакую.
— Кой е Хакую?
— Името му означава Бялата мъглявина, означава този, който живее сред хълмовете оттатък Северната Бяла вода, смятам да отида там. За бога, сигурно е пълно с обрасли с борове стръмни дефилета, бамбукови долини и невисоки канари.
— Ще дойда с теб! (аз).
— Искам да прочета за Хакуин. Той отишъл при този старец, който живеел в пещера, спял наедно с елените и се хранел с кестени, и Хакую му казал да престане да медитира и да мисли за коани, и вместо това да се научи как да заспива и да се събужда — когато заспиваш, му казал той, краката ти трябва да са събрани, да дишаш дълбоко и да съсредоточиш мисълта си в една точка, около четири сантиметра под пъпа, докато не усетиш, че тя се превръща в кълбо от енергия, и не започнеш да дишаш откъм петите си, тогава всичко ти се прояснява и съсредоточено започваш да си повтаряш, че този център, ето тук, е Девствената земя на Амида, центърът на мисълта, а когато се събудиш, трябва да започнеш да дишаш равномерно, леко да се протегнеш и през останалото време да си мислиш същите неща като преди заспиването.
— Ето по такива работи си падам — каза Алва, — това са истински символи. К’во друго му казал?
— Казал му през останалото време да не си затормозява мисълта с нищо, а просто да се храни добре, без да прекалява, и да спи достатъчно, признал му също, че е само на триста години и че чувства, че има сили за още петстотин, за бога, та това ме кара да мисля, че все още трябва да е там горе, ако въобще такъв човек съществува.
— Може пък да е ритнал камбаната! — обади се Къфлин.
— Обзалагам се, че мога да намеря тази пещера в Япония.