След това пътьом си купих няколко понички, набодени на клечка, едно момиче ми продаде два портокала и в падащия сумрак минах обратно по моста и щастлив се насочих към граничната бариера. Но тук ме спряха трима неприятни американски граничари и намръщени започнаха да претърсват раницата ми.
— Какво си купил в Мексико?
— Нищо.
Не ми повярваха. Продължиха да търсят. След като опипаха пакетите с неизядените пържени картофки от Боумонт, пликчетата със стафиди, фъстъци и моркови, консервите със свинско с фасул, с които се бях запасил за из път, и половинката черен хляб, те се възмутиха и ме пуснаха да си вървя. Беше доста забавно; без съмнение очакваха раницата ми да е пълна с опиум от Синалоа, трева от Мазатлан или хероин от Панама. Може би си мислеха, че съм изминал пеш целия път от Панама. Не можеха да ме разберат.
Отидох до автобусната спирка на „Грейхаунд“ и си купих билет до близкия Ел Сентро и минаващото през него главно шосе. Смятах да хвана аризонския „Среднощен призрак“, да стигна в Юма още тази нощ и да пренощувам в едно сухо дере в Колорадо, което бях забелязал още преди време. Но не се получи, отидох на гарата в Ел Сентро, огледах се и накрая се обърнах към един железничар, който насочваше със знаци маневриращ локомотив.
— Къде е „Светкавичния“?
— Той не минава през Ел Сентро.
Бях изненадан от глупостта си.
— Единствените товарни влакове, които можеш да хванеш към Юма, минават през Мексико, но ще те намерят, ще те изритат и ще свършиш в някой мексикански дранголник, момчето ми.
— Стига ми толкова Мексико. Благодаря.
Отидох при голямото кръстовище в града, където колите завиваха на изток към Юма, и започнах да стопирам. Около час нямах късмет. Неочаквано един голям камион отби встрани; шофьорът слезе, въртейки в ръце куфара си.
— На изток ли отиваш? — го попитах.
— Веднага щом се пошляя малко из Мексикали. Знаеш ли нещо за Мексико?
— Живял съм там години наред.
Той ме огледа. Беше симпатичен дебел веселяк от Средния запад. Хареса ме.
— Какво ще кажеш да ми покажеш тази нощ Мексикали, а после аз ще те откарам до Тъксан.
— Страхотно!
Качихме се в камиона и се върнахме обратно в Мексикали по пътя, който току-що бях изминал с автобуса. Но си струваше, тъй като щях да стигна чак до Тъксан. Около единадесет оставихме камиона в Калексико, където вече беше тихо, и отидохме в Мексикали, пропуснахме обичайните за туристите евтини кабарета и го заведох в добрите стари кръчми на истинско Мексико, където можеш да танцуваш с момиче за едно песо, има парлива текила и много веселие. Беше велика нощ, той танцува и се забавлява много, снима се с една señorita и изпи около двадесет текили. По едно време се събрахме с някакъв цветнокож тип, който беше педераст, но бе ужасно забавен, и ни заведе в един публичен дом, а после, когато напускахме, едно мексиканско ченге му прибра автоматичния нож.