Беше бавен влак и ме откара до Санта Барбара, където отново отидох на плажа, плувах и си приготвих храна върху голям огън на пясъка, а после се върнах при разпределителната станция дълго време преди да дойде „Среднощния призрак“. Той се състоеше предимно от открити платформи, върху които със стоманени въжета бяха прикрепени ремаркета за трактори. Огромните колела на тези ремаркета бяха застопорени с дървени блокчета. Тъй като винаги когато спях, слагах главата си точно до тези блокове, ако станеше катастрофа, то с мен беше свършено. Но знаех, че ако е писано да умра в „Среднощния призрак“, то така и ще стане. Смятах, че Бог има още работа за мен на Земята. „Призрака“ дойде точно по разписание, покатерих се на една платформа, разпънах спалния чувал под едно ремарке, мушнах обувките си под смачканото на топка палто, вместо възглавница, отпуснах се и въздъхнах. След миг вече летяхме. Сега вече знам защо скитниците го наричат „Среднощния призрак“, тъй като изтощен, в противоречие с всички постулати на здравия разум, аз заспах бързо и се събудих чак когато до мен блестяха светлините от служебните помещения на гарата в Сан Луис Обиспо, ситуацията беше много опасна, влакът беше спрял на неподходящо място. Но наоколо не се виждаше жива душа, беше среднощ, освен това точно когато се пробудих от дълбокия безпаметен сън, далеч напред се чу пропищяването на свирката и ние вече потегляхме — точно като призраци. И аз повече не се събудих чак докато не наближихме сутринта Сан Франциско. Беше ми останал един долар и Гери ме очакваше в бараката. Цялото пътуване беше минало бързо и просветляващо като сън и ето, че се върнах.
24
Ако бродягите на Дхарма някога имат послушници в Америка, които водят нормален живот със съпруги, домове и деца, то те ще приличат на Шон Монахан.
Шон беше млад дърводелец, който живееше в стара дървена къща, намираща се далеч нагоре по един черен път след струпаните една върху друга курортни вилички на Корте Мадера, караше стара таратайка, сам си беше пристроил веранда зад къщата, където да си играят децата му, когато пораснат, и си беше избрал съпруга, която напълно споделяше схващанията му за това, как да си прекараш весело живота в Америка, без да имаш много пари. Обичаше да си взема почивни дни просто за да се качва в къщичката горе на хълма, която влизаше в неговото имение, и по цял ден да медитира, да изучава будистки сутри, да си запарва чай и да подремва. Съпругата му се казваше Кристин — красиво младо момиче с дълги меденочервени коси, покриващи гърба й, което се мотаеше босо из къщата и двора, простираше пране и печеше хляб и сладки. Тя беше специалистка в приготвянето на храна почти от нищо. Предишната година Джефи им беше подарил за годишнината от сватбата голям петкилограмов пакет с брашно и те бяха останали много доволни. Шон всъщност си беше един старовремски домовладика; въпреки че беше само на двадесет и две, той си беше пуснал голяма брада като на свети Йосиф и в нея проблясваха усмихнатите му бели като мъниста зъби и младите му сини очи. Вече имаше две малки дъщерички, които също се мотаеха боси из къщата и двора, и бяха научени сами да се грижат за себе си. По пода на къщата имаше рогозки и както и у Джефи, когато човек влезеше, трябваше да си събува обувките. Шон имаше много книги и единственото разточителство в дома му беше хайфи уредбата, с която той слушаше богатата си колекция от индианска музика, фламенко и джаз. Имаше дори записи на китайска и японска музика. Масата за хранене беше в японски стил — ниска и покрита с черен лак — и за да се храниш в тази къща, трябваше не само да си по чорапи, но и доколкото умееш — да седиш върху рогозките. Кристин беше страхотна в приготвянето на вкусни супи и пресни бисквити.
Когато пристигнах там по обед същия ден, след като слязох от автобуса на „Грейхаунд“ и извървях около миля по черния път, Кристин веднага ме нагости с топла супа и топъл хляб с масло. Беше мило създание.
— Джефи помага в работата на Шон в Сосалито. Ще се приберат около пет.
— Ще се кача да огледам къщичката и следобеда ще ги изчакам там.
— Ами можеш да останеш и тук и да послушаш музика.
— Не искам да ти се мотая в краката.
— Няма да ми се мотаеш в краката, имам само да простра прането, да изпека хляб за довечера и да закърпя някои неща.