— Какво име само: „Самота“, у-у-у, уау…
— Той беше първият съгледвач, излязъл онази година в планината; когато пристигнах, се свързах с него по радиото и той ме поздрави с добре дошъл в общността на съгледвачите. По-късно се свързах и с други планини, нали разбираш, те ти дават двупосочен радиопредавател и е нещо като ритуал съгледвачите да си бъбрят за мечките, които са видели, или понякога да искат инструкции за това, как да си пекат кифли на печката с дърва или нещо подобно, и всички постоянно разговаряхме там, във висините, по безжичната връзка, разделени от стотици мили пустош. Отиваш в една примитивна земя, момчето ми. От бараката си по тъмно виждах светлинката на Самота — Джак Джоузеф четеше геоложките си книги, а през деня си предавахме сигнали чрез огледала, за да нагласим теодолитите за откриване на пожар според компаса.
— Хей, как ще науча всичко това, та аз съм само един обикновен скитник-поет.
— О, ще го научиш — ще научиш и магнитния полюс, и полярната звезда, и северното сияние. Всяка нощ разговаряхме с Джак Джоузеф: един ден при огледа той откри, че покривът му гъмжи от божи кравички, и напълни с тях резервоара си за вода, друг път тръгна да се разхожда по хребета и стъпи право върху спяща мечка.
— О, очаквах това място да е диво.
— Това не е нищо… а когато гръмотевичната буря започна да се приближава все повече и повече, той се обади, за да каже за последно, че изключва приемника си, защото бурята е прекалено близко, за да поддържа връзка, и повече не го чух, а постепенно го изгубих и от поглед, щом черните облаци покриха планината и светкавиците затанцуваха над чукарите. Но когато лятото дойде, върхът изсъхна и се покри с цветя, появиха се блеещи агнета, той скиташе по чукарите, а аз се разхождах по склоновете на Крейтър само по препаска и ботуши, търсех за удоволствие гнезда на яребици, катерех се, бърках по дупките и от време на време ме жилеха пчелите… Самота е още по-нагоре, Рей, около две хиляди метра над мястото, където се намирах, и от него може да се видят Канада, възвишенията Челан, дивата планинска верига Пикет, както и върховете Челинджър, Терър, Фюри и Диспеър, името на твоя хребет е Старвейшън, а на юг от него се разкриват върховете Бостън и Бакнър — хиляди мили планини, изобилстващи от мечки, елени, ястреби, зайци, катерици и пъстърва. Ще бъде страхотно, Рей.
— Звучи обнадеждаващо. Дано пчелите да не ме жилят много.
После той взе книгата си и малко почете, аз направих същото — и двамата ниско приведени пред газените си лампи, в уютната стаичка се възцари тишина, а в мъгливата нощ навън вятърът бучеше в дърветата и от другата страна на долината едно муле надаваше най-ужасните и сърцераздирателни ревове, които някога съм чувал.
— Когато това муле реве така — каза Джефи, — ми се приисква да се моля за всички живи същества.
След това той медитира известно време, седнал неподвижен в стойка „лотос“ върху рогозките, и накрая каза:
— Е, време е да си лягаме.
Но сега аз исках да му кажа всички онези неща, които бях открил, докато медитирах през зимата в гората.
— О, това са просто думи — каза тъжно той и ме изненада. — Не искам да слушам описанията ти за това, което си правил през зимата, това са само думи, думи и пак думи — искам да бъда просветен чрез дела.
Той също се беше променил през това време. Беше махнал козята си брадичка, вследствие на което смешното и закачливо изражение от лицето му беше изчезнало, и сега видът му беше изпит и студен. Също така беше подстригал много ниско косата си и изглеждаше суров като германец, но най-вече тъжен. Сега на лицето му се четеше някакво разочарование, както и в душата му, той не искаше да слуша страстните ми обяснения за това, как всичко е наред завинаги и за вечни времена. Неочаквано каза:
— Мисля, че скоро ще се оженя, започна да ми писва цялото това щуране.
— Но аз си мислех, че си открил дзен-идеала за бедност и свобода.
— Може би всичко това започва да ми писва. След като се върна от манастира в Япония, сигурно ще съм се пренаситил. Може би ще стана богат, ще работя, ще изкарвам много пари и ще живея в голяма къща.