След минута добави:
— И все пак, кой би се заробил за подобни неща? Какъв съм глупак, Смит, просто съм потиснат и всичко, което ми казваш, ме потиска още повече. Знаеш ли, че сестра ми се върна в града?
— Коя е тя?
— Рода, сестра ми, израснахме заедно в горите на Орегон. Ще се жени за някаква мижитурка от Чикаго, един пълен тъпак. Баща ми също е имал преди време неприятности със сестра си, леля ми Нос — една стара кучка.
— Не е трябвало да си махаш брадичката, с нея приличаше на щастлив дребен мъдрец.
— Е, вече не съм щастлив дребен мъдрец, уморен съм.
Беше изтощен от дългата тежка работа през деня. Решихме да легнем да спим и да забравим всичко. Всъщност бяхме малко тъжни и обидени един на друг. През деня бях открил едно местенце край див розов храст на двора, където смятах да си разпъна спалния чувал. Сега, с джобното си фенерче и бутилка студена вода, налята от чешмата, аз отидох там и се сгуших в чувала, готов за сладък сън под шумящите дървета, но първо известно време медитирах. Вече не можех да го правя в затворено помещение, както току-що беше сторил Джефи, след всички онези зимни нощи в гората аз имах нужда да чувам тихите звуци, издавани от птиците и животните, и да усещам студените въздишки на земята под себе си, за да мога ясно да почувствам близостта си с всички живи създания, доколкото съм празен, разумен и вече спасен. Молих се за Джефи — той сякаш се променяше към по-лошо. Призори лек дъждец затрополи по спалния ми чувал, аз измъкнах пончото изпод себе си, покрих се с него и ругаейки, продължих да спя. В седем сутринта слънцето вече беше изгряло, пеперудите кръжаха около розите над главата ми, едно колибри се спусна като реактивен самолет, свирукайки, право срещу мен и в последния момент весело отлетя. Но аз грешах за промяната у Джефи. Това беше една от най-великите утрини в живота ни. Той се беше изправил на вратата на къщичката, държеше в ръката си голям тиган, удряше по него и пееше: „Будам саранам гочами… Дхамам саранам гочами… Сангхам саранам гочами“, и извика:
— Хайде, момчето ми, палачинките ти са готови! Ела да си ги изядеш! Дан, дан, дан.
Оранжевото слънце се процеждаше през боровете и всичко беше отново наред, всъщност Джефи беше размишлявал през нощта и бе решил, че съм прав да се държим за добрата стара Дхарма.
25
Джефи беше приготвил вкусни палачинки от елдено брашно, а към тях имахме сироп „Дървена хижа“ и малко масло. Попитах го какво означава този напев за „Гочами“.
— Това е песента, която изпълняват монасите три пъти на ден преди храна в будистките манастири в Япония. „Будам саранам гочами“ означава: намирам спасение в Буда, Сангхам — намирам спасение в църквата, Дхамам — намирам спасение в Дхарма, истината. Утре сутринта ще ти приготвя пак вкусна закуска, ще ти направя каша, опитвал ли си някога добрата стара каша, в която няма нищо друго освен бъркани яйца и картофи?
— С това ли се хранят дърварите?
— Няма такова нещо като дървари, така сигурно им викат в дълбокия Изток. Тук горе ги наричаме дървосекачи. Ела да си изядеш палачинките, после ще слезем долу да нацепим дърва и ще ти покажа как да си служиш с брадва с две остриета.
Той извади брадвата, наточи я и ми показа как се прави това.
— И никога не я използвай, ако дървото е поставено направо на земята, ще удариш някой камък и ще я изтъпиш — винаги поставяй отдолу пън или нещо, което да върши работа за дръвник.
Отидох до клозета и на връщане реших да го изненадам с някой дзен-номер, затова хвърлих рулото тоалетна хартия през отворения прозорец, от което той нададе страхотен самурайски рев, появи се на перваза по ботуши, спортни гащета и с кама в ръката и скочи от пет метра височина върху покрития с дърва двор. Беше щуро. Тръгнахме надолу по склона с приповдигнато настроение. Всеки от набичените дървени късове имаше по някоя пукнатина, в която се поставя тежкият стоманен клин, после се вдига трикилограмовият ковашки чук над главата, след като човек се е изтеглил леко назад, за да не удари собствените си глезени, стоварва се право отгоре и дървото се разполовява. После се поставя половинката върху пъна, който служи за дръвник, вдига се дългата красива и наточена като бръснач брадва с две остриета и, тряс, цепениците стават четири. После четвъртинката се разцепва на осминки. Той ми показа как да замахвам с чука и брадвата, уж не много силно, но по-късно, когато се развихри, забелязах, че започна да ги стоварва с все сила, като надаваше обичайния си възглас или пускаше по някоя псувня. Много скоро му хванах цаката и започнах да го правя, сякаш само това съм вършил цял живот.