— Практикувам „нищоправене“.
— Това пък какво е? Я зарежи тази работа, моят будизъм е в действието — каза той и отново се спусна по хълма. После го чух да цепи дърва и да си тананика някъде там долу. Не се спираше нито за минута. Медитираше редовно, като по часовник: с това започваше деня си, после го правеше по обед — само за около три минути, и накрая — преди да си легне. А аз само се мотаех наоколо и дремех. Бяхме двама странни различни монаси, тръгнали по една и съща пътека. Все пак взех една лопата и подравних земята край розовия храст, където в тревата беше леглото ми — имаше лек наклон, оправих го и през нощта, след големия винен купон, спах добре.
Стана луд купон. Джефи беше поканил едно момиче на име Поли Уитмор — красива брюнетка с испански коси и черни очи, истинска хубавица, която се оказа и планинарка. Наскоро се беше развела и живееше сама в Милбрей. Братът на Кристин, Уайти Джоунс, пък доведе годеницата си Патси. Разбира се, и Шон се върна от работа и разтреби за веселбата. Дойде още един тип и това беше големият русоляв Бъд Дийфендорф, който работеше като портиер в Будистката асоциация, за да изкарва пари за наема и да посещава безплатно лекциите, той беше един огромен кротък Буда, който вечно пушеше лула и имаше хиляди странни идеи. Хареса ми, беше интелигентен и ме заинтригува с факта, че първо е следвал физика в Чикагския университет, после е преминал към философия и накрая към ужасния убиец на философията Буда.
— Веднъж сънувах — каза той, — че седя под едно дърво, свиря на лютня и пея: „Аз си нямам име.“ Бях безименният бхикшу.
Беше ми изключително приятно да срещна толкова много будисти след тежкото пътуване на стоп.
Шон беше странен и тайнствен будист, чиято глава беше пълна с предчувствия и суеверия.
— Вярвам в дяволи — каза той.
— Ами — отвърнах, като галех по главичката малката му дъщеричка, — децата знаят, че всички отиват в Рая.
Той изрази благо съгласие, като тъжно поклати рунтавата си глава. Беше много мил. Постоянно въздишаше, по което приличаше на старата си продънена лодка, която беше закотвена в залива и при всяка буря се пълнеше с вода, и ние трябваше да ходим и да я изгребваме в студената сива мъгла. Това беше една малка стара черупка, дълга около четири метра, която дори нямаше кабинка, а представляваше само нащърбен корпус, който се поклащаше около изгнила котва. Братът на Кристин, Уайти Джоунс, беше приятно двадесетгодишно хлапе, което не обелваше дума, постоянно се усмихваше и не се сърдеше на шегите. Накрая купонът здравата се развихри, трите двойки си съблякоха дрехите и хванати за ръце, започнаха да танцуват из стаята някаква странна и невинна полка, докато децата спяха в креватчетата си. Това въобще не смути двама ни с Бъд, ние продължихме да пушим лулите си и да обсъждаме будизма в ъгъла, и всъщност така беше по-добре, защото си нямахме свои момичета. А пред нас танцуваха три доста апетитни нимфи. По едно време Джефи и Шон завлякоха Патси в спалнята и се направиха, че се опитват да я чукат, за да избъзикат Уайти, който целият се изчерви, както си беше гол. Цялата къща се огласяше от боричкания и смехове, а ние с Бъд седяхме с кръстосани крака в ъгъла, докато пред нас танцуваха голите момичета, и с усмивка осъзнахме, че цялата ситуация ни е доста позната.
— Сякаш е било в някакъв предишен живот, Рей — каза той, — с теб сме били монаси в тибетски манастир, където момичетата са играли за нас яб-юм.
— Да, и ние с теб сме били старите монаси, които вече не са се интересували от секс, но Шон, Джефи и Уайти са били все още млади монаси, в които е горял пламъкът на злото, и са имали да учат още много.
От време на време и двамата хвърляхме по някой поглед към заобикалящата ни отвсякъде гола плът и тайно облизвахме устни. Но в действителност през по-голямата част от времето, докато траеше голото веселие, аз просто седях със затворени очи и слушах музика: напълно искрено и с всички сили се опитвах да прокудя похотта от ума си и стисках зъби. А най-добрият начин да направя това, беше като държа очите си затворени. Но въпреки голотата и всичко останало това наистина си беше едно мило малко домашно парти и когато времето напредна, всички започнаха да се прозяват. Уайти и Патси си тръгнаха, Джефи отведе Поли в чистите си чаршафи, а аз разгънах спалния си чувал край розовия храст и заспах. Бъд също си беше донесъл спалния чувал и легна в него върху осеяния с рогозки под на Шон.
На сутринта Бъд се качи горе на хълма, запали си лулата и седна в тревата да си побъбрим, докато аз все още се събуждах и сънено си разтривах очите. През неделния ден всевъзможни хора се появиха у Монахан и поне половината от тях се качиха на хълма, за да видят хубавата къщичка и двамата известни шантави бхикшу, Джефи и Рей. Сред тях бяха Принсес, Алва и Уорън Къфлин. Шон разпъна на двора маса и нареди на нея царска трапеза от вино, хамбургери и туршия, после запали голям огън, изнесе двете китари и аз за пореден път осъзнах колко чудно може да се живее в слънчева Калифорния с всички тези мили последователи на Дхарма и неизменното скитане из планините. Всички бяха с раници и спални чували и на другия ден някои от тях щяха да кръстосват прекрасните пътеки на Мерин. И така, купонът през цялото време беше разделен на три групи: едни седяха в гостната и слушаха музика или прелистваха книги, други бяха на двора, ядяха и пееха под акомпанимента на китарите, а трети се качиха в къщичката на хълма, запарваха си чай и седнали с кръстосани крака върху рогозките, си говореха за поезия, Дхарма и разни други неща, или просто се шляеха по поляната и наблюдаваха как децата пускат своите хвърчила и възрастни дами яздят коне. Всяка неделя се провеждаше все същият кротък пикник, истинска класическа картина на ангели с мили лица, забавляващи се чудесно в една цветна празнота, подобна на тази от рисунката от „Биковете“ с разцъфналото дърво.