— Ти си син — казаха те.
Имаше и някакви други хлапета, които мислеха, че бараката е необитаема, и идваха да хвърлят камъни по покрива й. Един следобед, по времето, когато с Джефи си имахме едно смолисточерно котенце, те се промъкнаха до вратата, за да надзърнат вътре. Но тъкмо когато се готвеха да я отворят, го сторих аз, прегърнал котето, и казах с нисък глас:
— Аз съм духът.
Те преглътнаха уплашено, погледнаха ме, повярваха и казаха:
— Да.
След миг вече бяха от другата страна на хълма. Повече не дойдоха да хвърлят камъни. Сигурно смятаха, че съм магьосник.
26
Вече се правеха планове за големия прощален купон в чест на Джефи, който щеше да се проведе няколко дни преди той да отплава за Япония. Трябваше да пътува с японски товарен кораб. Това щеше да бъде най-големият купон на всички времена и щеше да се разпростре от хайфи гостната на Шон през широкия, осветен от огньове двор нагоре по хълма, та дори и отвъд него. Ние с Джефи се бяхме преситили от веселби и не го очаквахме с особен ентусиазъм. Но всички щяха да дойдат: момичетата, включително и Сайки, поетът Какоетис, Къфлин, Алва, Принсес с новия си приятел, управителят на Будистката асоциация Артър Уейн със съпругата и синовете си, дори бащата на Джефи и, разбира се, Бъд, както и всевъзможни двойки, надошли отвсякъде, които щяха да донесат вино, храна и китари. Джефи каза:
— Омръзнаха ми тези купони. Какво ще кажеш след веселбата двамата с теб да тръгнем из местността, това тук ще продължи с дни; просто ще си вземем раниците и ще се отправим към лагера Потреро Медоус или Лоръл Дел.
— Добре.
Междувременно един следобед неочаквано се появи сестра му Рода с годеника си. Щяха да правят сватба в къщата на баща им в Мил Вели, с голям прием и всичко останало. Двамата с Джефи си седяхме в бараката в сънливия следобед и неочаквано на вратата се появи тя, стройна, руса и красива, с добре облечения си и доста представителен чикагски годеник.
— Хуу! — извика Джефи, скокна, прегърна я силно и горещо и я целуна, а тя му отвърна чистосърдечно. И как само си говореха!
— Я кажи, съпругът ти добре ли се чука?
— И още как, подбрах си го много внимателно, мръсник такъв!
— Дано да е така, защото иначе ще трябва да се обърнеш към мен.
После, за да се изперчи, запали огън и каза:
— Ето какво правим у нас на Север.
След което изля голямо количество бензин в огъня, отдръпна се бързо и зачака като пакостливо малко дете, и — бум! — от печката се разнесе мощна експлозия, чиято вълна се почувства из цялата стая. Този път почти прекали. После се обърна към бедния годеник:
— Знаеш ли някои готини пози за медения месец?
Горкият току-що се беше върнал от Бирма, където бе отбил военната си служба, и се опита да прехвърли разговора натам, но не можа да вземе думата. Джефи се беше побъркал от ревност. Поканиха го на официалния прием и той отвърна:
— Може ли да дойда гол?
— Можеш да дойдеш както си искаш.
— Вече си го представям: купата с пунш, дамите с ленени шапки, от уредбата се разнася ефирна органова музика и всички си бършат сълзите, защото булката е толкова хубава. За какво ти е да се причисляваш към средната класа, Рода?
— О, не ми пука — каза тя, — искам да започна истински живот.
Годеникът й имаше много пари. В действителност беше приятен тип и ми стана жал, че трябваше да се усмихва през цялото време.
След като си тръгнаха, Джефи каза:
— Няма да остане при него повече от шест месеца. Тя е много щуро момиче, по-скоро ще обуе джинсите и ще тръгне да скита, отколкото да кисне в някакъв чикагски апартамент.
— Обичаш я, нали?
— Дяволски си прав, трябваше аз да се оженя за нея.
— Но тя ти е сестра.
— Не ми пука. Тя има нужда от истински мъж като мен. Нямаш представа колко е щура, защото не си израснал заедно с нея там горе, в горите.
Рода беше много хубава и ми се щеше да се бе появила сама. Сред цялото това изобилие от жени аз все още не си бях избрал никоя, не че си давах и много зор, но понякога се чувствах самотен, като гледах как всички се чифтосват и веселят, а аз само се свивах в спалния чувал край розовия храст и въздишах. Оставаха ми само дъхът на вино в устата и растящата купчина насечени дърва.
Тогава намирах например някоя мъртва врана на поляната и си казвах: „Ето една хубава гледка за чувствителните човешки очи и всичко това произтича от секса.“ И така отново прогонвах похотта от ума си. Дотогава, докато слънцето грееше и ни даряваше с благодатта си, щях да съм щастлив, да съм добър и да остана в уединение, нямаше да ме интересуват мирските грижи и щях да съм спокоен. „Състраданието е ръководна звезда, казва Буда. Не спорете с властите и с жените. Молете се. Бъдете смирени.“ Написах едно хубаво стихотворение, адресирано до всички, които щяха да дойдат на купона: „Има ли под клепачите ви война и доброта… но светците ги няма, заминаха всички в онази по-добра земя.“ Наистина се смятах за някакъв шантав светец. И то защото си казвах: „Рей, не се увличай по алкохола, плътските удоволствия и светските клюки, стой си в бараката и се наслаждавай на естествените връзки между нещата такива, каквито са“, но беше трудно да живея според това правило с всички онези хубави мръсници, които идваха всяка неделя горе на хълма, та дори и през седмицата. Веднъж една красива брюнетка най-накрая се съгласи да се качи с мен в бараката и двамата вече лежахме там, в тъмнината върху рогозките, когато неочаквано вратата се разтвори с трясък и вътре със смехове се втурнаха Шон и Джо Махони, като явно искаха да ме избъзикат… или пък наистина бяха повярвали в опитите ми за аскетизъм и като два ангела идваха да прогонят дявола-жена. Както в действителност и сториха. Понякога, когато бях много пиян и отнесен, аз седях с кръстосани крака в разгара на лудите купони и наистина имах видения на свещен, безплътен сняг, а щом отворех очи, виждах всички онези добри стари приятели, насядали наоколо в очакване да им обясня какво съм видял; и никой не смяташе поведението ми за странно, което е нещо естествено между будистите; и независимо дали когато отворех очи, им казвах нещо или не, те бяха доволни. В действителност през цялото време аз изпитвах непреодолимо желание да си затварям очите, когато бях в компания. Мисля, че момичетата се ужасяваха от това.