И аз събух сините си велурени обувки с меки подметки и прилежно ги сложих до вратата, Джефи ми подхвърли възглавничка, седнах с кръстосани крака до дървената стена и той ми предложи чаша горещ чай.
— Чел ли си някога „Книгата на чая“? — попита той.
— Не, какво е това?
— Научен труд за това как да се приготвя чай, като са използвани всички знания по въпроса от две хиляди години насам. Някои от описанията на ефекта от първата, втората и третата глътка са доста налудничави.
— Тези момчета са се отнасяли от нищо, а?
— Опитай си чая и ще видиш: това е силен зелен чай.
Наистина беше силен и веднага ме изпълниха спокойствие и топлина.
— Искаш ли да ти прочета някои части от поемата на Хан Шан? Искаш ли да ти разкажа за него?
— Да.
— Хан Шан бил китайски учен, на когото му писнало от големия град и света и тръгнал да скита из планините.
— Виж ти, прилича на теб.
— В онези дни човек наистина е можел до го направи. Живеел в пещера недалеч от будистки манастир, в провинцията Тян Шан на Тиен Тай, и единственият му приятел сред хората бил забавният дзен-лунатик Ших Те, който метял манастира. Ших Те също бил поет, но записвал малко. От време на време Хан Шан слизал от Студената планина, облечен в дървесни кори, влизал в топлата кухня и чакал да получи храна, но монасите никога не му давали, защото не искал да се присъедини към ордена и да се отзовава три пъти на ден на камбанката за медитация. Можеш да разбереш защо от някои негови стихове като — слушай, ще ти преведа от китайски. — И аз се наведох над рамото му, и го наблюдавах как разчита безумната плетеница от китайски йероглифи: — „Изкачвам се по безкрайната пътека на Студената планина, дългата клисура е задушена от сипеи и морени, буен поток и потънала в мъгла трева, мъхът е хлъзгав, въпреки че дъжд не е валял, боровете пеят, но вятър не духа, кой може да прескочи на света оковите и до мен сред бели облаци да седне?“
— Уау!
— Това, разбира се, е моят превод. Виждаш, че във всеки стих има по пет йероглифа, а аз трябва да добавя членове, предлози и тем подобни неща.
— Защо не го преведеш така, както си е, пет йероглифа — пет думи? Какво означават първите пет знака?
— Йероглиф за изкачване, йероглиф за безкраен, за пътека, за студен и за планина.
— Ами тогава го преведи така: „Изкачване безкрайна пътека Студена планина“.
— Добре, но какво ще правиш с йероглифите за дълъг, клисура, задушен, лавина и морени?
— Къде е това?
— Това е вторият ред и ще трябва да го прочетем така: „Дълга клисура задушена лавина морени.“
— Ами така е дори по-добре!
— Ами да, мислил съм за това, но преводът трябва да бъде одобрен от специалистите по китаистика в местния университет и затова трябва да е на чист английски.
— Какво страхотно местенце — казах, оглеждайки малката барака — и ти седиш тук сам-самичък и спокойно си четеш…
— Рей, трябва да дойдеш с мен в планината. Какво ще кажеш да изкачим Матерхорн?
— Страхотно! Къде е това?
— Горе, във Високите Сиери. Можем да вземем и Хенри Морли, ще откараме с колата му багажа до езерото и ще тръгнем оттам. Мога да сложа храната и нещата, от които имаме нужда, в раницата си, а ти ще заемеш малката раница на Алва и ще носиш в нея резервни чорапи, обувки и разни други такива неща.
— Какво означават тези знаци?
— Означават, че след много години скитане Хан Шан слязъл от планината, за да види близките си в града: „Доскоро живях в Студената планина, и т.н., вчера посетих приятелите и семейството си, повечето от тях бяха вече заминали за Жълтите извори“, това означава смъртта, „тази сутрин се взирам в самотната си сянка, не мога да се уча с насълзени очи.“
— И това напомня за теб, Джефи — да учиш с насълзени очи.
— Очите ми не са насълзени!
— А няма ли да бъдат след време?
— Сигурно, Рей… виж тук: „В планината е студено и винаги е било, не само тази година“ — виждаш ли, той наистина е високо, може би на три и половина или четири хиляди метра и повече, и казва: „Назъбените склонове са вечно покрити със сняг, горите в мрачните клисури изпускат мъгла, тревата все още пониква в края на юни, листата започват да падат в началото на август и аз съм тук, възнесен като наркоман…“
— Като наркоман!?
— Това е моят превод, иначе той казва, че е въздигнат като сенсуалиста долу в града, но аз му направих модерен и възвишен превод.
— Страхотно.
Запитах го защо си е избрал за кумир Хан Шан.
— Защото — каза той — е бил поет, планинар и будист, посветил се на принципа за медитация върху същността на нещата, а между другото и вегетарианец, при все че не си падам по тази работа, може би защото смятам, че в съвременния свят да си вегетарианец е все едно да търсиш под вола теле, тъй като всички живи същества ядат каквото могат. Бил е също самотник, който е можел да се оттегли и да води непорочен и достоен живот.