Повече никога не се скарахме.
28
Дойде вечерта на големия купон. Ясно чувах шума от приготовленията долу в подножието на хълма и това ме потисна. „Боже мой, общителността е просто една голяма усмивка, а голямата усмивка не е нищо друго освен зъби, иска ми се да мога да остана тук горе, да си почивам и да бъда добър.“ Но някой донесе в бараката вино и се започна.
Тази нощ виното течеше надолу по хълма като река. Шон беше запалил голям огън на двора. Беше ясна звездна майска нощ, топла и приятна. Всички дойдоха. Купонът отново ясно се раздели на три части. Прекарах повечето време в гостната, където слушахме плочи на Кал Тядер и куп момичета танцуваха, докато с Бъд и Шон, а от време на време и с Алва и новия му приятел Джордж барабаняхме по дъната на празни консервени кутии.
Отвън на двора цареше картина на мир и спокойствие, около буйните пламъци на огъня бяха насядали множество хора върху предварително поставените от Шон дълги трупи, а върху масата беше наредена трапезата, достойна за крал, заобиколен от многобройна гладна свита. Тук, край огъня, далеч от френетичните тенекиени ритми в гостната, Какоетис ораторствуваше върху поезията, заобиколен от местните интелектуалци, като нареждаше неща от рода на:
— Маршъл Дашиъл е твърде зает с поддържането на брадата си и с това да обикаля със своя „Мерцедес Бенц“ по коктейли в Чеви Чейс и при Иглата на Клеопатра; О. О. Даулър се разнася из Лонг Айлънд в лимузини и прекарва летата си, крещейки по площад „Св. Марко“; онова наперено лайно Шорт, уви, с успех играе ролята на савилроуско конте с бомбе и жилетка; колкото до Мануел Дръбинг, той си играе на ези-тура, за да види кой ще бъде наклепан в рецензиите, а пък за Омар Тот няма какво да се каже. Албърт Лоу Ливингстън е зает с раздаването на автографи по романите си и изпращането на коледни картички на Сара Вон; компанията „Форд“ вади душата на Ариадни Джоунс; Леонтин МакГий твърди, че е вече стара, и кой остава в крайна сметка?
— Роналд Фърбанк — каза Къфлин.
— Смятам, че единствените истински поети в тази страна, извън обсега на това дворче, са Доктор Машъл, който навярно в този момент си мънка нещо под носа зад плътно спуснатите завеси на своята гостна, и Дий Сампсън, който е прекалено богат. Така че ни остават единствено добрият стар Джефи, който заминава за Япония, сълзливият ни приятел Голдбук и господин Къфлин с острия език. За бога, аз съм единственият добър поет наоколо. Поне имам честно анархистко потекло. Най-малкото имам скреж по носа, груби обувки на краката и протест в устата.
Той приглади мустаците си.
— А какво ще кажеш за Смит?
— Ами мисля, че е бодхисатва в най-обезпокоителния смисъл на това понятие, и май това е всичко, което мога да кажа.
И с насмешка тихо добави:
— Той е постоянно прекалено пииииян.
Хенри Морли също дойде за малко, но се държа твърде странно, като се усамоти в задния двор, за да чете комикси „Мад“ и новото списание, наречено „Хип“, и си тръгна рано с думите:
— Наденичките са прекалено тънки, как мислите, дали това е някакво знамение или Армър и Суифт използват скитници мексиканци?
Никой не разговаря с него освен мен и Джефи. Съжалих, че си тръгна толкова рано, както винаги беше неуловим като призрак. Беше облякъл за случая чисто нов кафяв костюм и неочаквано изчезна.
Междувременно разни двойки току се промъкваха нагоре по хълма, където звездите примигваха в клоните на дърветата, за да се любят или просто за да занесат вино и китари в бараката, където се беше заформил малък купон. Беше страхотна нощ. Накрая, след работа, се появи и бащата на Джефи, беше дребен и набит здравеняк, също като него леко оплешивял, но не по-малко шантав и преизпълнен с енергия от сина си. Веднага започна да танцува бясна мамба с момичетата, докато аз барабанях лудо по една консервена кутия.
— Давай, братче! — Нямаше по-див танцьор: той се извиваше назад, докато едва не се прекатурваше, като притискаше слабините си към момичето, потен, страстен, ухилен и щастлив — най-откаченият баща, когото някога съм виждал. Съвсем наскоро беше развалил сватбеното тържество на дъщеря си, състояло се на моравата пред къщата му, като се втурнал сред гостите на четири крака с тигрова кожа на гърба и с ревове се опитвал да захапе дамите за петите. Сега той хвана едно високо почти метър и осемдесет момиче на име Джейн, завъртя го и едва не събори библиотеката. Джефи постоянно обикаляше с голяма бутилка в ръка отделните групи на купона, а лицето му сияеше. За известно време хората около огъня се пренесоха вътре и скоро Сайки и Джефи се впуснаха в лудешки танц, скокна и Шон, завъртя я и той и тя се направи, че изпада в несвяст, и се строполи точно между двама ни с Бъд, докато ние барабаняхме седнали на пода (ние, които никога си нямахме момичета и пренебрегвахме всичко), и за миг полежа със затворени очи в скутовете ни. Ние продължихме да тропаме, пушейки лулите си. Поли Уитмор през цялото време се мотаеше из кухнята, помагаше на Кристин и дори приготви сама тава вкусни курабийки. Видях, че е самотна, тъй като Сайки беше тук и Джефи не беше неин, затова отидох при нея, за да я прегърна през кръста, но тя ме погледна толкова изплашено, че не направих нищо. Изглежда, изпитваше истински ужас от мен. Принсес беше дошла с новия си приятел и също седеше нацупена в един ъгъл. Казах на Джефи: