— Какво, по дяволите, смяташ да правиш с всички тези хубавици? Няма ли да ми отстъпиш някоя от тях?
— Вземи която си искаш. Тази вечер жените не ме интересуват.
Излязох навън при огъня, за да чуя новите остроумия на Какоетис. Върху един пън седеше Артър Уейн, беше се облякъл хубаво, с костюм и вратовръзка, отидох при него и го попитах:
— Е, какво е будизмът? Чудното, тайнствено вълшебство на просветлението или може би игра, сън или нещо съвсем различно?
— Не, за мен будизмът е запознаване с колкото се може повече хора.
И той обикаляше наоколо, приветливо се ръкуваше с всички, бъбреше и се държеше напълно светски. Купонът вътре пощуряваше все повече и повече. Аз самият започнах да танцувам с високото момиче. Тя беше много дива. Искаше ми се да я отмъкна горе на хълма с бутилка вино, но съпругът й беше тук. По-късно през нощта се появи някакъв шантав негър, който започна да барабани по собствените си глава, бузи, уста и гърди, изкарвайки мощни звуци в някакъв страхотен, убийствен ритъм. Всички бяха във възторг от изпълнението му и го обявиха за бодхисатва.
Всевъзможни хора прииждаха откъм града, където новината за страхотния купон беше обиколила баровете. Неочаквано видях, че Алва и Джордж се мотаят голи.
— Какво правите?
— О, просто решихме да се поразсъблечем.
Никой не изглеждаше притеснен. Дори видях как добре облечените Какоетис и Артър Уейн водят изправени в светлината на огъня изискан разговор с двамата ненормалници по някакви много сериозни световни теми. Накрая се съблече и Джефи и започна да се мотае наоколо с бутилка вино. Всеки път, щом някое от момичетата му го погледнеше, той надаваше мощен рев и се спускаше към него, а то с писъци излетяваше навън. Беше голяма лудница. Чудех се какво ли би станало, ако ченгетата от Корте Мадера подушеха какво става тук и с вой на сирени се появяха на хълма. Огънят разпръсваше ярка светлина и от пътя долу се виждаше всичко, което ставаше в двора. И все пак, колкото и странно да беше, големият огън, храната по масата, звукът на китарите и голите мъже край поклащащите се от нощния бриз гъсти дървета си бяха съвсем в реда на нещата.
Разговарях с бащата на Джефи и го попитах:
— Какво мислиш за това, че Джефи е гол?
— О, въобще не ми пука, според мен Джефи може да прави каквото си иска. Я по-добре ми кажи, къде е онази дълга хубавица, с която танцувах?
Беше истински баща-бродяга на Дхарма. И на него не му е било леко през онези години в орегонските гори, когато са живеели в барака, построена от самия него, и е трябвало да се грижи за семейството си и да се оправя с всички онези трудности, свързани с отглеждането на реколта върху неблагодарната земя и мразовитите зими. Сега вече беше заможен търговец на произведения на изкуството, притежаваше една от най-хубавите къщи в Мил Вели и се бе погрижил и за сестра си. Майката на Джефи живееше сама на Север в стая под наем. Той смяташе да се погрижи за нея, след като се върне от Япония. Бях виждал едно тъжно нейно писмо. Джефи ми беше казал, че те са се разделили окончателно, но когато се върне от манастира, ще види какво може да направи за майка си. Не обичаше да говори за нея; разбира се, и баща му не я спомена нито веднъж. Но той ми стана симпатичен, хареса ми бесният му танц, както и това, че не му пукаше от налудничавите сцени, които се разиграваха пред очите му, и оставяше хората да правят каквото си искат, и може би затова, когато около полунощ с танцова стъпка се заспуска към паркираната си край пътя кола, той беше съпроводен от дъжд от цветя.
Друг готин тип, дошъл на купона, беше Ал Ларк, който през цялото време седеше отпуснат със своята китара и забиваше тежки и лъкатушещи блусарски ритми, а понякога и фламенко, загледан в празното пространство, а когато около три часа сутринта веселбата приключи, двамата с жена му си легнаха в спални чували на двора и ги чух как се целуват в тревата.