— Хайде да танцуваме — каза тя.
— О, заспивай! — отвърна той.
Сайки и Джефи се бяха скарали и тя не искаше да се качи на хълма, за да уважи новите му бели чаршафи, затова тръгна да си ходи. Видях как той пиян и залитащ се заизкачва към бараката, купонът беше свършил.
Изпратих Сайки до колата и й казах:
— О, хайде, не карай Джефи да се чувства нещастен в прощалната си нощ.
— Той беше подъл към мен, да върви по дяволите.
— Айде стига, никой няма да те изяде в бараката.
— Не ме интересува, връщам се в града.
— Е, това не е хубаво, а Джефи ми каза, че те обича.
— Не вярвам.
— Такъв е животът — казах, като се отдалечавах нагоре по хълма, провесил на показалеца си голяма кана с вино, и чух как тя се опита да върне на заден ход колата и да я обърне на тесния път, но задницата й заседна в канавката и тя не можа да я измъкне оттам, и й се наложи така или иначе да пренощува на пода на Кристин. Междувременно Бъд, Къфлин, Алва и Джордж се бяха проснали на пода в бараката, завити в разни одеяла и спални чували. Разстлах спалния си чувал върху приятната трева и се почувствах най-големият щастливец от всички. Ето, купонът приключи, крясъците затихнаха и какво постигнахме? Запях в нощта и продължих да надигам с удоволствие виното. Звездите бяха ослепително ярки.
— Един комар, голям колкото планината Сумеру, е много по-голям, отколкото си мислиш! — извика от бараката Къфлин, като ме чу да пея.
— Копитото на коня е по-нежно, отколкото изглежда! — отвърнах.
Алва изтича навън по дългите си долни гащи, затанцува бясно в тревата и закрещя някаква безкрайна поема. Скоро се появи и Бъд и започна сериозно да ни обяснява последната си идея. Пред бараката се заформи нещо като нов купон.
— Хайде да слезем да видим колко момичета са останали!
Спуснах се надолу по хълма, търкаляйки се през по-голямата част от пътя, и се опитах отново да накарам Сайки да се качи горе, но тя спеше на пода като заклана. Въглените на големия огън все още тлееха и излъчваха обилна топлина. Шон хъркаше в спалнята на жена си. Взех от масата на двора малко хляб, намазах го с прясно сирене и започнах да ям, прокарвайки хапките с глътки вино. Бях съвсем сам край огъня, а на изток вече сивееше зората.
— Боже, колко съм пиян! — си казах на глас. — Събудете се! Събудете се! — закрещях. — Дневната коза подбутва с рогата си зората! Без възражения! Дан-дан! Хайде момичета! контета! боклуци! крадци! сводници! палачи! Тичайте!
Тогава неочаквано ме изпълни ужасяващото чувство за това, колко са жалки човешките същества независимо каква роля играят в този живот, техните лица, начервените им устни, индивидуалността им, опитите да бъдат весели, лошите им настроенийца, чувството за загуба, скучните им празни остроумия, тъй скоро забравяни: О, и за какво е всичко това? Знаех, че звукът на тишината е навсякъде и затова всичко е тишина. А ако неочаквано се пробудим и разберем, че нещата съвсем не са такива, за каквито сме ги мислили? Заклатушках се нагоре по хълма, птиците ме поздравиха, вгледах се в струпаните на пода спящи фигури. Кои са всички тези странни призраци, заплетени заедно с мен в глупавата малка авантюра, наречена „живот“? И кой съм аз? Бедният Джефи, той стана в осем сутринта, заудря по тигана, пеейки „Гочами“, и призова всички на палачинки.
29
Купонът продължи дни наред; на сутринта на третия ден хората все още лежаха по земята, когато двамата с Джефи измъкнахме незабелязано раниците си навън, като предварително бяхме сложили вътре малко храна, и тръгнахме надолу по шосето, огрени от оранжевите лъчи на утринното калифорнийско слънце. Очертаваше се страхотен ден, бяхме се завърнали в естествената си среда: горските пътеки.
Джефи беше в приповдигнато настроение.
— Дявол да го вземе, страхотно е да се измъкнеш от разгулния живот и да отидеш в гората. Когато се върна от Япония, Рей, щом времето здраво се застуди, ще си обличаме топло бельо и ще тръгваме на стоп из страната. Представи си само какво би било да отидем в планината Аляска или до Кламат — неизбродими гори с огромни ели, сред които да медитираш, и езеро с хиляди диви патици. Ууу! Знаеш ли какво означава „ууу“ на китайски?
— Какво?
— Мъгла. Горите тук в Мерин са страхотни, днес ще ти покажа гората Мюър, но нагоре на север остава целият онзи стар тихоокеански Крайбрежен хребет и низините под него, бъдещият дом на Дхарма. Знаеш ли какво смятам да направя? Ще създам нова голяма поема със заглавие „Безкрайни планини и реки“, като просто ще пиша безспир върху безкраен свитък, изпълвайки го с все по-нови изненади, постоянно забравяйки за какво е ставало дума по-напред, разбираш ли, като река или като една от онези наистина безкрайни китайски рисунки върху коприна, които изобразяват две дребни човешки фигурки, движещи се из неизбродим пейзаж с чепати стари дървета и толкова високи планини, че се сливат с небето в горната част на необятната рисунка. Ще я пиша три хиляди години и ще бъде наблъскана с информация за борбата с ерозията, управлението в долината на Тенеси, астрономия, геология, пътуванията на Сюан Цун, китайската теория за рисуването, презалесяването, морската екология и хранителните вериги от магазини.