Бека сви рамене.
— Това вече няма значение. Просто не искам да направя същата грешка втори път и в крайна сметка отново да бъда нещастна. Няма да мога да го понеса.
Лекарката се намръщи.
— Не съм сигурна, че разбирам.
Бека се прокашля.
— Брон, може ли да говоря с Триша насаме?
— Не! — Той я притисна още по-силно към себе си. — Кажи ми защо плачеш и защо тъжиш за мъртвия си съпруг! Все още ли го обичаш?
— Бога ми, не! — Бека веднага съжали за избухването си. Впери поглед в другата жена.
— Говори с мен и забрави, че той е тук. Брон е много притеснен и трябва да знае защо си толкова разстроена. — Гласът на Триша се смекчи, когато погледна към Новия вид. — Ти просто мълчи и я остави да говори.
Бека си пое дъх.
— Първия път, когато видях Брон си помислих… — Тя подсмръкна. — Помислих си, че има най-красивите очи, които съм виждала. Той беше толкова възбуждащ. Бях привлечена от него веднага. Аз… — Изведнъж се разсмя. — Помислих си, че с това тяло от него ще стане страхотен стриптийзьор и си пожелах да мога да го видя без дрехи.
Триша се усмихна.
— Те обичат да танцуват. Брон трябва да те заведе в бара на хотела.
— И тогава той ми обясни защо никога не би се докоснал до такава като мен.
Новия вид се напрегна.
— Бека…
Лекарката го стрелна с поглед.
— Млъквай! Нито дума! Остави я да говори. Щом не искаш да напуснеш, по-добре се успокой и не я прекъсвай.
Той тихо изръмжа, но не пророни и дума. Вместо това се намести още по-удобно в леглото и Бека осъзна, че няма да си тръгне.
— Продължавай! Разказвай! — подкани я Триша. — Искам да чуя това. Защо не е искал да бъде с теб?
— Мисли, че ние сме твърде крехки. Той не обича да се сдържа. Харесва да прави по-груб секс, отколкото нашите тела могат да понесат.
Триша не изглеждаше изненадана.
— Те наистина могат лесно да ни наранят. Понякога използват зъбите си и са много агресивни. Това ги плаши, Бека. Има много мъже Видове, които заявяват, че никога няма да докоснат човешка жена точно поради тази причина. Страхуват се, че ще ги наранят… по някакъв начин. Ще ги разкъсат отвътре. Че могат случайно да счупят някоя кост. Повечето предпочитат да се борят с жената преди секс. Ако мъжът ми се бореше с мен по начина, по който някои от тях го правят, вероятно щях да бъда непрекъснато в гипс. — Триша се усмихна, за да смекчи думите си. — Но Слейд не ми причинява болка. Ако се боиш, че Брон ще те нарани, мога да те разбера, но вие двамата ще се научите как да балансирате така, че никой да не пострада.
— Не ме е страх, че ще ме нарани. — Бека поклати глава. — Но онова, което беше с Брадли, се повтаря отново. Нима не виждаш? Брон се нуждае от неща, които никога не мога да му дам. Той не може да бъде толкова груб, колкото му се иска и непрекъснато ще се тревожи дали не ме е наранил. Винаги ще трябва да се контролира, макар и това да не му харесва. Сексуално, той се нуждае от неща, които никога няма да може да получи от мен.
Брон тихо изруга.
— Бека, всичко е наред. Нямам нужда от това. Не желая да бъда груб с теб. Притеснявам се да не ти причиня болка, защото предпочитам да нараня първо себе си.
— Въпросът е — продължи Бека, — че аз не съм това, което ти искаш. Не съм в състояние да ти дам нещата, от които се нуждаеш. Не мога да си позволя да се влюбя, както направих преди, след като знам как ще свърши всичко. — Обърна глава и погледна Брон в очите.
— Аз…
Тя го прекъсна.
— Твоето негодувание ще нараства. То беше силно и ясно, докато още не се беше свързал с мен, Брон. Усетих го. Ти прави секс с мен, защото бяхме хванати в капан и можехме да се опрем само един на друг. И честно изрази отношението си към човешките жени, когато се срещнахме за първи път. Нямаме нищо общо помежду си, ние сме от два различни свята и ти си тук само заради бебето. Ако не бях забременяла, никога повече нямаше да ме видиш. Няма да направя това, Брон. Няма да се опитвам да изграждам една връзка, която предварително е обречена на неуспех. Ти ще се отдръпнеш от мен и ще започнеш да ми изневеряваш. Аз ще разчитам на теб, ще те обичам, и това ще разбие сърцето ми. Защото ти ще си тръгнеш. Ето затова плача. Защото по този начин ме нараняваш. Няма да мога да преживея всичко това отново.
Той избърса с палец потеклите по бузите й сълзи.
— Бека…
— Не. — Тя подсмръкна. — Дори не си мисли да го отричаш. Не можеш да направиш това. Ти изобщо не ми се обади, дори не дойде при мен да си вземеш багажа. Няма начин нещата да се променят. Чаках шест седмици, с надеждата да се обадиш и да ми кажеш, че това, което се случи между нас, означава нещо за теб. Е, получих отговор за себе си, и не съществува нещо, което можеш да кажеш или направиш, за да го опровергаеш. Ако се опиташ, значи си лъжец. Сега ме пусни. Гладна съм. — Тя опита да се измъкне от ръцете му. — Пусни ме, Брон. Ние ще останем приятели заради бебето, но не ми пробутвай повече този боклук, защото отказвам да ти позволя да разбиеш сърцето ми. Сега се отдръпни!