Най-лошият сценарии — Брон можеше да поиска да й вземе бебето. Флейм бе казал, че няма да го направи, но тя знаеше достатъчно за Новите видове, за да е наясно, че повечето закони са неприложими за тях. Можеха ли просто да я изхвърлят извън стените на НСО, след като родеше, и да не й позволят да види детето си никога повече? Кой би могъл да ги спре? Тяхната територия се смяташе за суверенна. Не отговаряха пред никого, имаха свои собствени закони.
Очевидно Брон не се интересуваше от нея, но можеше да иска детето. Сълзите й потекоха отново и идеята баща й да го убие вече не й се струваше толкова лоша. Наложи си да престане да мисли по този въпрос. Не вярваше на мъжете, те лъжеха и се преструваха, че са това, което не са. Беше научила този ужасно болезнен урок по време на първия си брак.
Никога не би определила огромния, безстрашен Вид като мерзавец, но бе направила грешка. Той имаше причина да се върне в къщата й — да събере вещите си — така че биха могли да поговорят насаме, след като бяха освободени, но той избегна срещата с нея, като накара баща й да му опакова багажа. Явно искаше да забрави за Бека и всичко, което се бе случило между тях. Посланието беше силно и ясно, и изключително болезнено.
Хеликоптерът се снижи и се приземи твърдо, изтръгвайки я от мислите й. Флейм се изправи, приведе глава и тръгна към вратата, която се отвори, преди да стигнат до нея. Младата жена повдигна брадичка, погледна в очите му и можеше да се закълне, че видя съжаление в тях.
Бека обърна глава и се загледа навън, притеснена, че може да ги чака някой, който я познава. Но вместо това видя жена от Новите видове, която чакаше усмихната. Тя беше висока, мускулеста и носеше униформа на НСО. Погледът на непознатата се прикова в корема й и Бека разбра, че всички Видове знаеха, че е бременна. Разтревожи се, че тази вест може да стигне до баща й, но за момента не знаеха името й, поне така смяташе. Беше само въпрос на време.
Стресна се, когато двама мъже от Видовете се приближиха от двете страни на отворената врата и посегнаха към тях. Не ги бе забелязала, че са там.
Флейм отново беше хванат здраво за раменете и повдигнат. Събратята му го поставиха внимателно да стъпи на крака. Червенокосият им отправи благодарен поглед.
Той тръгна към един черен джип и Бека погледна през рамото му да види дали жената ги следва. Когато се отдалечиха на достатъчно разстояние, хеликоптерът се издигна отново. Бека наведе глава, за да избегне въздушната струя, причинена от големите перки.
— Приятно ми е да се запозная с вас — извика жената от Видовете, като побърза да се изравни с тях. — Казвам се Пинк.
Бека срещна погледа й. Беше виждала само няколко представителки на женските Видове, и те бяха много привлекателни, ако съдеше по това, което бе видяла до сега. Понякога публикуваха снимки на мъжките Нови видове, но никога на женските. Носеха се слухове, че трябва да изглеждат доста зле, след като ги криеха от камерите. Това само доказваше колко погрешни можеха да бъдат хорските приказки.
— Как ти е името?
Бека отвори уста, но бързо я затвори.
— Наричай ме просто Прекарана.
Жената премигна, усмивката й помръкна и погледът й се сведе към корема на Бека.
— В един момент определено си била, след като си в това състояние.
Внезапно Бека избухна в смях, беше невъзможно да устои, веднага хареса тази жена.
— Да. В много отношения. Съжалявам. Беше грубо от моя страна. Имам много проблеми и денят ми беше ужасен.
— В безопасност си. — Пинк се усмихна отново. — Никой няма да те нарани. Ти и твоето бебе сте добре дошли в НСО, вече сте част от семейството. Детето ти е Нов вид и ти, като негова майка, се смяташ за такава.
— Благодаря. Наистина. — Това, че тези непознати се отнасяха толкова мило с нея, я разчувства. Единственото нещо, което желаеше, бе да й позволят да си отиде. Това щеше да бъде най-доброто решение за всички, но нямаше да се случи. — Къде отиваме?
— В медицинския център — отговори Флейм, докато чакаше Пинк да отвори задната врата на колата, за да остави Бека на седалката. — Доктор Триша те очаква.
Бека обърна глава и огледа широката поляна и множеството дървета в далечината. Никога досега не бе идвала в Резервата. Изобщо не се публикуваха снимки на местността, а хеликоптерите и самолетите имаха забрана да летят над терена. НСО охраняваше собствеността си с хъс.