Чудеше се дали ще попаднат на Уорън, потенциалния им убиец, и дали той ще им каже нещо зловещо, ала от малкия гущер нямаше и следа. Кал използва гривната с новите камъни, за да си проправи път към стаите. Аарън остави багажа му на дивана и изпъшка, та Кал се почувства малко по-добре относно собствените си възможности и малко виновен заради добротата на приятеля си. Стаята изглеждаше по-малка, отколкото предишната година. Миг по-късно той осъзна, че просто е пораснал, а не тя се е смалила.
Вратата се отвори и влезе Тамара, влачейки куфарите подире си.
- Нямах представа къде сте! Просто избягахте! - обяви тя. Според Кал доста нечестно от нейна страна, понеже тя бе избягала. - Знаеш, че не бива да оставяме сам Кал! - рече на Аарън.
- Но аз бях с него - напомни й той.
- Хм! - каза Тамара, преди да тръгне към стаята си. Кал отиде в своята спалня и както винаги в началото на учебната година, му се стори студена, прашна и занемарена. Отвори куфара и облече униформата - синя за третата година. Закопча я и се погледна в огледалото на гардероба. Някога бе нисък, та се виждаше в цял ръст, а сега главата му беше над рамката и трябваше да се приведе.
Отиде до общата стая, където го чакаха Аарън и Тамара - също с униформи. Обещаха на Пакостник остатъци от вечерята си и се отправиха към трапезарията. Всички седяха по предишните си маси и гледаха менюто. Липсваха само учениците от Желязната година, които идваха от Изпитите и обикновено вечеряха в стаите си. Тази вечер предлагаха лилава каша, огромни нарязани гъби, които почти приличаха на филийки хляб и бяха намазани с жълта паста. Имаше и три вида лишеи - яркозелени, кафяви и тъмночервени. Кал си сипа от всичко, заедно с чаша течност, по която се виеха водорасли.
Беше направо зловещо колко много му се услаждат лишеите. Натъпка ги в устата си, сякаш умираше от глад. Питаше се дали в лишеите се крие някаква злокобна тайна. Например да изяде толкова много, та да се превърне в лишей. Беше ли възможно? Погледна подозрително следващата хапка на вилицата си, преди да я натъпче в устата си.
Джаспър седна до него, сякаш бяха приятели.
- Та какъв е планът?
- За какво говориш? - попита Кал.
- Няма значение - завъртя очи Джаспър, после се обърна към Тамара, - защо ли си направих труда да те питам. Какъв е планът?
- Не можем да говорим тук - каза тя, като снижи глас. Кал забеляза тънката драскотинка под очите й, все още ясно се виждаше. Щом я погледнеше, си спомняше как бе вкопчила пръсти в якето му, за да го издърпа в безопасност.
Смяташе, че й е длъжник. На нея и на всичките си приятели. Нямаше представа как ще им се отплати.
Аарън, който говореше с Раф, друг ученик от Бронзовата година, за роботите, които с Кал си правеха през лятото, сякаш усети, че става нещо, прекъсна разговора и се заслуша в техния.
- Утре - каза Тамара, - след вечеря, ще се срещнем в библиотеката. Там ще обсъдим всичко.
- За какво говорите? - попита Селия и седна срещу Кал. Чинията й бе пълна с лилава каша. - Става ли нещо?
- Не - отвърнаха в един глас Аарън и Джаспър.
- Доста подозрително. - Тя се изправи. - Ако не искате да седя тук, ще ида другаде...
- Недей - скочи на крака Кал, чудейки се как да я убеди да остане. - Говорехме си за Галерията, но не сме решили дали ще ходим. Може и да идем, това е всичко.
- Искаш да дойда в Галерията с теб? - попита Селия с неясно изражение. Гаджетата ходеха в Галерията.
Среща. Тя мисли, че и предлагам среща.
- Аз. не знам - заекна Кал.
- Ами трябва да решиш - рече Селия, отметна русата си коса и тръгна с Раф, Кай и Гуенда.
- Ръкавицата е твое владение, приятелче - обяви Джаспър, щом тя се отдалечи.
- Смесваш поговорките - каза Кал, - та чак глава ме боли.
- Може ли да обсъдим как да спасим истинския, а не любовния живот на Кал? -попита Тамара раздразнена. - До утре вечер някой от нас трябва да стои с Кал през цялото време. Аз или Аарън, понеже ти, Джаспър, ще изглеждаш странно до него. Всички мислят, че не го харесваш.
- Но как така? - изненада се Аарън. - Нали сме приятели?
- Както и да е - каза Тамара, - утре след вечеря в библиотеката. Очаквам идеи.
Тя погледна встрани.
- Алекс Страйк ми маха. Сега се връщам. - Стана и хвана Аарън за ръкава. -Хайде. Вероятно иска и теб да поздрави.
- Какво? - зяпна Аарън, вдигнат на крака и понесен към масата на Алекс, Кимия и другите приятели от Златната година. Бяха угрижени и Кал не ги упрекваше. Да изгубиш приятел по такъв начин.