- Звучи невинно - сви рамене Тамара, докато бодяха макароните от лишеи за обяд.
- Разбира се - рече Аарън, - няма да разкрие злите си интриги толкова скоро.
Той погледна Селия, ухилена щастливо до Раф и Гуенда. Джаспър седеше с Кай с такова излъчване, сякаш е насред анимационен филм.
- Ако е Селия, как е намерила гигантски елементал? - попита Кал. - Без той да я, сещате се, убие и изяде?
- Елементалите не ядат хора - отвърна Тамара, - просто изсмукват енергията им.
Кал млъкна за миг. Спомни си Дрю, който бе убит от елементал на Хаоса пред ужасения му поглед; случи се през първата му година. Спомни си как кожата му първо посиня, после посивя, а погледът му се изпразни.
- Странно е - чу той Аарън, излизайки от унеса.
- Кое? - попита Кал.
- Ами как ни гледат - прошепна Тамара. - Не си ли забелязал?
Кал не бе забелязал. Но сега, след като Тамара го спомена, си даде сметка, че наистина ги зяпат, особено Аарън. И не както обикновено с възхищение и изражение, което говори: „Виж, това е Макар!".
Не, сега беше различно. Очите им бяха присвити, гласовете - притихнали. Гледаха с подозрение, шепнеха и го сочеха с пръст. Кал усети хлад в стомаха си.
- Какво става? - запита Аарън озадачен. - Да нямам нещо на лицето?
- Наистина ли искаш да знаеш? - попита глас над тях.
Кал вдигна поглед. Беше Джаспър.
- Всички говорят за елементала, който едва не е изял Кал...
- Елементалите не ядат хора - прекъсна го Тамара, която държеше на своето.
- Хубаво - сви рамене Джаспър, - както и да е. Така или иначе, казват, че Аарън го е призовал. Чули ви да се карате и видели как Аарън призовава същества на Хаоса миналото лято.
- Това е нелепо! - зяпна Кал.
Аарън се огледа. Взря се в другите чираци и те сведоха поглед. Някои ученици в Желязната година се разхилиха. Един се разплака.
- Кой твърди това? - обърна се Аарън към Джаспър. Ушите му пламтяха, а на лицето му се четеше желание да е някъде другаде, но не и тук.
- Всички - отговори Джаспър, - просто слух. Може би защото Макарите са нестабилни и прочие. Смятат, че искаш да убиеш Калъм. Е, според някои е оправдано, понеже той изнервя всички, други пък смятат, че тримата с Тамара сте в любовен триъгълник.
- Джаспър - заговори Тамара възможно най-твърдо, - кажи им, че не е вярно.
- Кое по-точно? - попита Джаспър.
- Абсолютно нищо! - повиши рязко тон Тамара.
- Добре - Джаспър вдигна примирително ръце, - но знаете как се носят клюките. Никой няма да ми повярва.
С тези думи той се отправи към обяда си.
- Не го слушай, Аарън - рече Тамара, - той е глупак и става зъл, когато се уплаши. Вероятно е изнервен заради срещата и си го изкарва на теб.
Може би, но наистина ставаше нещо нередно. Всички ги зяпаха. Той стана и тръгна след Джаспър. Като стигна голямото гърне с кафява течност, ухаеща на канела и карамфил, го хвана за лакътя,
- Чакай, Джаспър - каза той, - не може да ни разправяш разни работи и просто да си тръгнеш. От кого започна слухът? Кой измисля подобни неща? Трябва поне да предположиш.
- Не съм аз, ако това намекваш - намръщи се момчето, - макар да се сетих, че Аарън ти е разказал две различни истории за миналото си. Доста е подозрително. Нито знаем откъде е дошъл, нито кои са истинските му роднини. Просто идва отнякъде и бум! Макар.
- Аарън е добър човек - рече Кал, - много по-добър от теб и мен например.
Джаспър въздъхна. Не се хилеше, не се подиграваше, нито гледаше по обичайния претенциозен начин.
- Нима не е подозрително? - попита той.
- Не - отвърна Кал и се върна сърдит на масата. Изгаряше от гняв. Джаспър беше кръгъл идиот. Всички тук бяха идиоти освен него, Тамара и Аарън. Седна при тях. Тамара говореше с Аарън, облегнала ръка на рамото му.
- Хубаво - каза той напрегнато, - но мисля, че трябва да си вървим.
- Какво става? - попита Кал.
- Тъкмо му казвах да не допуска това да го засегне.
Тамара се бе изчервила цялата, което означаваше, че е направо бясна.
- Нелепо е - рече Кал, - ще мине. Никой няма да вярва в такава глупост цял живот.
Но Аарън явно не беше спокоен. Зелените му очи шареха из трапезарията, сякаш очакваше да го замерят с предмети.
- Отивам си в стаята - каза той.
- Я чакай малко - намеси се Алекс Страйк, чието високо, кльощаво тяло хвърли сянка на масата им. Гривната на Златната година блесна, когато протегна ръка. В дланта му имаше три червеникави камъка.
- Тези са за теб.