Тамара го сръга в рамото.
- Леле. Май наистина я харесваш.
- К-какво? Н-не! - заекна той. - Просто бях се замислил! За това, че Джаспър е пълен нещастник.
Аарън кимна мъдро. Джаспър и Селия потапяха заедно пръсти и духаха във въздуха илюзии на пеперудки и птички. И двамата се разсмяха точно преди една от птичките на Джаспър да изяде пеперудка на Селия.
„Нещо по-нормално", ухили се Кал. Запита се какво ли би станало, ако създаде илюзия на котка, която преследва птичките.
- Просто я покани на среща, ако я харесваш толкова - каза бавно Тамара, премисляйки думите си. - Смятам, че ще ти прости, ако й обясниш.
- Какво да й обясни? - попита Аарън.
Джаспър се жалваше на Селия за Топчо, порчето на Гуенда. Селия бе споделила на Кал за алергията на Джаспър към Пухка, та той трябваше да е наясно, че тя знае. Но момичето се преструваше, че това е ново за нея и Джаспър се върза. Не спря да говори за глупавия пор, как не го харесва и прочие, а тя се правеше, че й е страшно интересно.
На Кал му идеше да се развика.
- О, виж - рече Селия, когато Джаспър най-после изчерпа темата за пора, -
Алекс Страйк пуска филма. Искаш ли да идем да го гледаме?
Алекс бе въздушен маг и понякога демонстрираше таланта си, като моделираше и оцветяваше въздуха срещу Галерията, създавайки илюзията, че пуска известни филми. Понякога променяше края, за да се забавлява. Кал имаше ясен спомен как еуок, дроид и призрачен Дарт Вейдър танцуват на финала на „Завръщането на джедаите". Поне във версията на Алекс.
Джаспър хвана Селия за ръката, за да й помогне да слезе от дивана.
Заедно отидоха до западната част на пещерата, където бяха наредени ниски столчета. Намериха две места точно когато светлината помръкна и първите кадри от филма тръгнаха по стената.
- Ето - прошепна Аарън, - сега ще използва мрака, за да го зашемети.
Внезапно Кал се умори от всичко това.
- Няма - каза той, - бил съм насаме с нея няколко пъти. Ако е искала да ме нарани, досега да го е направила. Трябва да се откажем. Единственият риск от срещата е Джаспър да изтощи Селия до смърт.
- Или ние да се изтощим до смърт - измърмори Тамара. - Кал е прав, Аарън. Джаспър обеща да я разпита за него, но май изобщо е забравил да го стори.
По стената се задвижиха фигури, които образуваха странни светлинни лабиринти. Кал наблюдаваше как Алекс движи ръцете си и изображенията започват да танцуват. Доколкото виждаше, филмът бе комбинация от „Играта на играчките" и „Джурасик парк", като играчките бяха преследвани на екрана от велосираптори.
- Задънена улица - рече Кал, - но имам идея какво да направим тази вечер.
Аарън го погледна изненадан.
- Какво?
- Ако някой е слязъл в затвора на елементалите да освободи Скелмис, трябва да има свидетели. Иначе няма как.
- Другите елементали - отбеляза Тамара, осъзнавайки какво има предвид той. -Те са затворени там. Ще знаят какво е станало.
- Но от Асамблеята сигурно вече са ги питали - възрази Аарън.
- Не е задължително - отвърна Кал, - повечето хора се боят от елементалите. Не ги смятат за същества, с които можеш да поговориш. И е трудно да се биеш с тях. Но с двама Макари и елементалите в клетка...
- Безумен план - каза Тамара, но кафявите й очи грейнаха.
- Да не казваш, че не искаш да го направя? - попита Кал.
- Не - отвърна Тамара, - само казвам, че планът е безумен. Как ще слезем долу?
- Анастасия на практика ни обясни по време на срещата - рече Кал. - Един ключ държи в спалнята си и един - на врата си. Просто ще идем там и ще го вземем.
- А стражите? - попита Аарън. - Стражите на вратата?
- Ще му мислим, като стигнем - отвърна Кал. - Шпионинът е успял. Сигурно има начин. Не го ли направим тази нощ, тя ще смени ключалките. Няма да имаме друга възможност.
Аарън за последен път изгледа Селия подозрително и кимна. Заедно излязоха в коридора. Когато тръгнаха към стаите на Майсторите, Кал осъзна, че има поне три пречки в плана. Първо, не бе сигурен коя е стаята на Анастасия Таркуин. Второ, не знаеше как да влезе в нея. Трето, когато влезеха, трябваше да отгатнат паролата й.
Колко трудно може да е? - запита се той. Паролата й вероятно бе нещо очевидно. Нещо, за което да се сети, като огледа вещите й.
А сигурно и стаята й е лесно забележима. Погледна Тамара и Аарън. Бяха убедени, че планът ще проработи. Може пък да бяха измислили начин. И поне щяха да правят нещо, а не просто да седят, очаквайки шпионинът да нанесе нов удар.
Кал въздъхна. Щом не можеха да разчитат на Майсторите и Асамблеята да приключат с това, всичко зависеше от тях.