- Вече и аз не знам кое е нормално - каза Аарън под нос. - Наистина ли мислите, че знаят за снощи? Че сме влезли в затвора на елементалите?
- Нямам представа - рече Кал. При други обстоятелства щеше да пита Джаспър, но сега той бе толкова влюбен и унесен, че можеше да зяпа единствено Селия, да й дрънка глупости и от време на време да пуска лиги.
Кал се чудеше колко ли време ще е все така влюбен и занесен. А и дали самият той щеше да се държи по същия начин, ако бе отишъл на срещата вместо него.
- Хайде да поседнем - предложи Тамара, ала гласът й трепереше. Явно бе разтърсена. Кал не я бе виждал такава от деня, в който тя бе разбрала кой е всъщност. Щеше му се да са някъде, където да поговорят за сестра й. И всички да спрат да го зяпат.
- Тамара - обади се Кимия, облегнала ръце на масата, - защо не дойдеш да седнеш при мен.
Тамара вдигна рязко поглед и тъмните й очи се разшириха. Беше занемяла от вида на сестра си.
- Аз... но защо?
- Хайде, Тамара - подкани я Кимия, - не ме карай да правя сценка пред всички.
- Каква сценка? - внезапно се ядоса Кал. Кимия се държеше така, сякаш двамата с Аарън не съществуват.
- Не искам - рече Тамара, - предпочитам да остана с приятелите си.
Кимия посочи Аарън с брадичка.
- Той не ти е приятел. Той е опасен.
- За какво говорите? - попита смаяно Аарън.
- Баща ти е в затвора - рече направо Кимия. Аарън се сви, като че бе го ударила. - Само по себе си това е достатъчно. Но излъга за него всички.
- И какво от това? - попита Кал. - Аарън не е длъжен да ти споделя лични неща.
- Длъжен е, щом ще идва у нас! - сопна се Кимия. - Родителите ми поне заслужаваха да знаят. След всичко, което направихме за теб.
Тя се втренчи в Аарън. Кал бе обзет от изпепеляваща ярост - заради Аарън, донякъде и към него. Защото не можеше да заглуши гласа, който му шепнеше: „ами ако, ами ако", и се мразеше, задето му няма пълно доверие. Но донякъде мразеше и него самия. Стана и впи очи в Кимия.
- Твоите родители се умилкваха на Аарън, понеже е Макар - изсъска той, - а сега се държиш, сякаш ви дължи нещо. Но не ви дължи нищо!
- Спрете и двамата! - Тамара се обърна към сестра си. - Каза ли на мама и татко?
- Разбира се - отвърна Кимия обидена, - те имат право да знаят що за човек е Макарът.
Аарън се хвана за главата.
- Клюкарка - сопна се Тамара на Кимия и лицето й пламна, - кой ти каза за бащата на Аарън? Кой?
- Казал съм само на трима души - приглушено рече Аарън, - на теб, на Кал и на Джаспър.
- Е, не го научих от никой от тримата - ядно отвърна Кимия. - Виж...
- Джаспър е казал на Селия. - Алекс изникна зад Кимия и сложи ръка върху нейната. - А Селия е разказала на всички. Съжалявам, Аарън.
Аарън вдигна глава. Зелените му очи бяха помръкнали.
- Какво да правя сега?
- Всички са разстроени след станалото с Джен и нападението на елементала -каза Алекс. - Търсят си виновник, а ти си Макар. Това те прави потенциално опасен.
- Не съм докосвал Джен и никога не бих наранил Кал! - възрази Аарън. - Или когото и да е.
- Дръж се - рече Алекс със съчувствие, - хората ще си намерят друга тема. Винаги става така. Хайде, Кимия.
Кимия въздъхна тежко и му позволи да я отведе до масата с ученици от Златната година.
- Да идем да си вземем храна - вирна брадичка Тамара. - И ако някой ни каже нещо, добре ще го подредим. Ако шушнат зад гърба ни, не заслужават вниманието ни. Разбрано?
След миг Аарън стана.
- Разбрано. - Докато вървяха към масите с храна, той прошепна на Кал: -Благодаря, че ме защити.
Кал кимна. Стана му гадно, задето си мислеше, че Аарън може да е шпионинът.
И все пак тази мисъл не го напускаше.
Когато взеха храна, чинията на Кал бе пълна с лишеи, гъби и грудки, а тези на Тамара и Аарън, за разлика от друг път, бяха почти празни. Тримата чираци седнаха на масата при Джаспър и Селия, но избраха местата си така, че да са колкото може по-далеч от тях. Селия извърна очи от Джаспър колкото да ги погледне жално, но злобният поглед на Кал я накара бързо да отмести поглед. Той знаеше, че обича да клюкари, но не подозираше, че ще изтърси подобно нещо. Несъмнено Джаспър бе представил семейството на Аарън в още по-лоша светлина, за да я впечатли. Най-вероятно двамата се заслужаваха. Надяваше се да се целуват толкова дълго, че въздухът им да свърши и да се задавят.
- Трябва да намерим шпионина - каза Аарън и отново върна Кал към настоящето. - Няма да има спокойствие, докато не бъде заловен. Никой от нас няма да е в безопасност. Най-малко Кал.