- Добре - рече бавно той, - подкрепям идеята без частта, която звучи като декларация, а не като план. Как ще намерим шпионина?
- Анастасия сигурно знае нещо - каза Аарън. - Като имаме предвид какво открихме, трябва да е била замесена по някакъв начин.
- Паролата е свързана с Врага - зашепна Тамара, но после спря. - Искам да кажа, с капитан Рибешко лице. Паролата е името на брат му. Има снимка на Рибешко лице в покоите си. Явно е на страната на онези хора. Проблемът с тази теория е, че не те искат да убият Кал.
Кал понечи да възрази, но Тамара го прекъсна.
- Или поне не го искаха мъртъв, когато Аутомотонес бе изпратен да го убие. Дори Майстор Джоузеф да е променил мнението си впоследствие.
- Може би тя мрази Майстор Джоузеф и Врага и държи онези неща край себе си, за да не се отклонява от пътя на отмъщението - предположи Аарън. -Вероятно е изпратила Скелмис подир Кал, защото е знаела, че той е капитан Рибешко лице.
- Не би го сторила - възрази Кал.
- Да - с треперещ глас отвърна Аарън, - така каза и за Селия. Спри да се държиш все едно шпионинът е някой, който се държи лошо с теб или когото мразиш. Не бива да смяташ, че понеже някой се прави на твой приятел, наистина ти е приятел.
- Сериозно? - попита Кал, оставяйки думите на Аарън да увиснат във въздуха.
Аарън въздъхна и отново се хвана с две ръце за главата.
- Не това исках да кажа. Прозвуча лошо.
- Може би трябва да пуснем сестра ми. Може би тя ще ни помогне - каза с несигурен глас Тамара.
- Нима? - попита Кал смаян.
- Не знам - отвърна тя и бутна с вилицата някакви зеленилки в чинията си, -трябва да помисля по въпроса. След като Раван се превърна в Погълната, всички - семейството, приятелите й - взеха да се държат така, сякаш е умряла. Аз също. Разбира се, понякога си я представях как щастливо плува в езеро от лава, но не съм и допускала, че я държат в плен тук, в Магистериума. И сега, когато я видях, ми се струва, че всички са ме лъгали. Че не сме дали всичко от себе си. Чувствам... че не знам какво трябва да чувствам.
Тамара си пое глътка въздух, трепереща.
- Ако искаш да я измъкнем, ще я измъкнем - заяви разпалено Кал.
- Но трябва да внимаваме - предупреди Аарън - и да научим повече за Погълнатите. В Желязната година ти обещахме, Тамара, че няма да позволим да станеш една от тях. Мисля, че обещанието важи и за това да не им помагаш.
Когато някой е Погълнат, доколко остава себе си? Ако ставаше дума за мой роднина, първо бих искал да съм сигурен, че наистина е същият човек.
- Прав си - рече Тамара, но не звучеше много уверена, - знам, че си прав.
- Имаме часове сутринта, нали? Първото нещо след тях е да отидем при Анастасия и да й се извиним - заяви Кал.
- И да оцелеем, ако тя е шпионинът - добави Тамара.
- Майстор Руфъс знае къде ще бъдем - рече Аарън. - Ще е безумие да ни нападне. Ще я хванат.
- Зависи дали ще остане след това - каза Кал. Ръката го болеше. Още носеше двете гривни, макар вече да го беше страх от тази на Врага. - Вижте, или тя иска да ме хване и се прави на мила, за да ни създаде фалшиво чувство за сигурност, или се е съюзила с Майстор Джоузеф и се държи мило с мен, понеже съм капитан Рибешко лице. Така или иначе, тя е опасна.
- Ти не си капитан Рибешко лице - изсъска Тамара през зъби.
- Знаеш какво имам предвид - въздъхна Кал.
- Ще влезем и излезем бързо от стаята й - рече Аарън. - Не яжте нищо, не пийте нищо, не се отделяйте един от друг. Ще се извиним и се махаме. И през цялото време трябва да сме нащрек.
Кал и Тамара кимнаха. Това не беше най-великият план, но предвид тревогите на Тамара за сестра й и мълвата колко опасни са маговете на Хаоса, бе най-доброто, което успяха да измислят. Кал не можеше да забрави това, което бе осъзнал след церемонията на Колегиума - че в новия свят, в който Врагът на Смъртта бе официално мъртъв и войната бе приключила, от Макарите няма нужда.
Че всички се страхуват от тях.
Кал се питаше как ще минат уроците с Майстор Руфъс днес, след като и тримата бяха скапани, но за негова изненада гостуваше специален лектор за групата им. Още по-изненадващо бе, че го познаваше - Алма от Ордена на Безредието. Последния път тя се опита да отвлече Пакостник и да го добави към огромната си колекция от обсебени животни в гората.
Все пак не приличаше на човек, който би откраднал куче, а по-скоро на учителка от детската градина. Имаше тъмна кожа, бялата й коса бе сплетена на плитка. Носеше сива риза и тъмнозелена пола. Дълги нефритени нишки висяха около врата й. Когато ги видя, погледът й тутакси се спря на Аарън. Усмихна се, но усмивката не докосна тъмните й и замислени очи.