- Това е старата ми приятелка Алма Амдурер - започна Майстор Руфъс. - Тя ме обучи в Магистериума, когато бях чирак, и познаваше моя учител, Майстор Маркъс.
Кал се зачуди дали Алма знае какво е станало с Маркъс. Изражението й не се промени, когато споменаха името му.
- Знае много за магията на Хаоса. Със съжаление, трябва да призная, повече от мен. Кал и Аарън, останете днес с Алма, а аз ще обучавам Тамара отделно. Много мислех за казаното от маг Таркуин на срещата и реших, че колкото и да не искам да си призная, тя е права. Налага се да узнаете някои неща и не аз съм този, който може да ви научи. Алма веднага се съгласи да дойде, затова искам да сте много учтиви и да я слушате внимателно.
Цялата тази реч доста притесни Кал. Когато Аарън отиде в Ордена на Безредието, Алма страшно се зарадва. Умираше да докопа някой Макар. Спомни си как се опита да придума Аарън да се върне в Ордена, та да го подложи на експерименти. Сега Майстор Руфъс направо й го връчваше.
- Добре - рече бавно Аарън. Не беше въодушевен.
- Ще останем тук да работим, нали? - попита Тамара и гласът й прозвуча така, сякаш споделяше безпокойството на Кал. Не искаше да оставя Аарън самичък.
- Ние ще сме в съседната стая - махна с ръка Майстор Руфъс. Каменната стена се раздели със скърцане, появи се широка пукнатина, за да минат двамата с Тамара.
- Ако ти трябва нещо, само кажи - рече Аарън.
- Ще се справя - отвърна тя. Докато се отдалечаваха през отвора в стената, Тамара правеше физиономии на Кал, опитвайки се да му каже нещо. Очите й бяха ококорени, а ръцете й описваха жест като на умираща птица. Камъкът се затръшна обратно и двамата се скриха от погледа им. Кал нямаше избор и се обърна към Алма.
- И двамата ме гледате доста скептично - засмя се тя. - Не ви упреквам. Искате ли да ви кажа една тайна? Майстор Руфъс не сподели с никого, че ме кани да ви преподавам. Нито с Майстор Норт, нито с Асамблеята. С никого! Днес Орденът на Безредието не е на почит. Нито пък аз.
- Вие застрашихте вълка ми - рече Кал - и приятеля ми.
Усмивката не слезе от лицето на Алма.
- Дано приятелят ти не се засегне, че спомена първо вълка.
- Няма - отвърна Аарън. - Кал знае, че се оправям. Но никой от нас не ви вярва. Надявам се да не го приемете лично.
- Че защо да ми вярвате? - попита Алма, скръсти ръце и се облегна на каменното бюро на Руфъс. - Двама Макари - добави тя. - Последния път, когато имаше двама макари по едно и също време - Константин Мадън и Верити Торес, -двамата станаха смъртни врагове.
- Това няма да се случи с нас - отвърна Кал. Алма започваше да му лази по нервите.
- Двама Макари в един и същи Магистериум, в една и съща група чираци. Знаете ли каква беля докарахте на Руфъс? Другите Майстори смятат, че някак ги е измамил по време на Железния изпит. - Тя се изсмя. - Особено че взе теб, Кал.
Аарън беше ясен, но ти си друга история.
- Ще научим ли от вас нещо освен учителските клюки? - попита Аарън.
- Ще научиш най-важния урок в живота си, Макар! - ревна Алма. - Ще те науча да виждаш души.
Аарън се ококори.
- Вие сте си противотежест - продължи тя. - И сте магове на Хаоса. Всеки от вас може да използва магията на бездната и затова носите гривни с черни камъни. Предполагам, че са ви го казали в мига, в който сте се разкрили като Макари. Но има още една магия. Магията на душата. Човешката душа е обратното на Хаоса и нищото. Душата е всичко.
Очите й блестяха фанатично. Кал погледна крадешком Аарън, който бе очарован.
- Повечето хора никога не виждат душата - каза Алма. - Работим като слепци в мрака. Ала вие ще я видите. Кал, Аарън. Застанете един срещу друг.
Кал се обърна към Аарън. С изненада откри, че са почти еднакви на ръст, тъй като бе съвсем малко по-нисък от приятеля си. Явно беше пораснал.
- Погледнете другия човек - рече Алма, - съсредоточете се върху това, което ви прави „вас". Представете си как виждате отвъд кожата и костите, през мускулите и кръвта. Не гледайте към сърцето, а към нещо много повече.
Гласът й бе приспивен. Кал сведе очи към ризата на Аарън. Чудеше се какво ли трябва да вижда. На ризата имаше тъмно петно, там, където Аарън се бе залял с чай в трапезарията.
В един миг видя, че Аарън се взира в него. Двамата не се сдържаха и се ухилиха. Кал се загледа по-внимателно. Какъв бе Аарън? Дружелюбен, обичан, винаги готов да се усмихне, разказваше глупави вицове, косата му не стърчеше като неговата. Но знаеше и по-неприятни неща. Пристъпите на гняв, кражбите на коли, ненавистта, че е Макар, защото не искаше да умре като Верити Торес.
Кал усети как погледът му се променя. Все още се взираше в Аарън, но и вътре в него. В Аарън имаше светлина, цвят, който никога не бе виждал. Не можеше да го опише. Той се променяше като светлината на преносима лампа, отразена върху стената.