Пакостник не дойде с тях. Кал им напомни, че той няма защо да се извинява. Тамара въздъхна толкова тежко, че издуха кичур коса от челото си.
- За пореден път ти казвам, че изглеждаш добре - рече тя. После потрепери. -Студено ми е - оплака се. - Почукай на проклетата врата.
- Всичко наред ли е? - вдигна вежда Аарън.
- Не знам - сви рамене Тамара. - Откакто видях сестра си, мисля само за нея. Пък и уроците днес не ми харесаха, защото ме отделиха от вас. Сякаш нещо не ми е наред, защото не съм Макар. А и Майстор Руфъс бе два пъти по-строг от обикновено.
- В понеделник пак ще е така - каза Кал. - Алма ще ни научи на нещо зловещо, нарича се докосване на душата.
- Тя не ми се нрави - рече Тамара, - тръпки ме побиват, като я видя.
- По-добре да приключваме. - Аарън пристъпи към вратата и почука.
Звукът отекна в коридора. Вратата се отвори. Анастасия застана пред тях с бяла кадифена роба, наметната над още по-прекрасна рокля. Носеше черни кожени чехли.
- Вече си мислех, че изобщо няма да се появите - каза тя и вдигна сребристата си вежда.
- Ъъ - запъна се Кал, - може ли да влезем? Искаме да се извиним.
- Разбира се - Анастасия отвори широко вратата, - влизайте. - Усмихна се, когато минаха покрай нея. - Ще бъде интересен разговор.
Тамара хвърли многозначителен поглед на Кал, а той сви рамене. Може би Анастасия щеше да ги убие. Скоро щяха да разберат и това бе някак успокояващо. Магът от Асамблеята затръшна шумно тежката врата зад себе си и ги последва в хола. Беше толкова висока, че сянката й върху стената, където беше сейфът, приличаше на гигантски паяк. Самият сейф липсваше. Кал се запита къде ли са го прибрали Майсторите.
- Моля, седнете - каза тя. На ушите й проблеснаха диаманти, които изглеждаха още по-бляскави до косата й.
Кал, Тамара и Аарън се настаниха на белия диван. Анастасия седна срещу тях на стол от слонова кост. На масата за кафе, върху поднос, инкрустиран с нещо като кост, бяха наредени пет чаши и чайник.
- Мога ли да ви предложа? - попита тя. - Имам прекрасен лавандулов и лимонов чай. Предполагам ще ви харесва след плесените и лишеите, с които ви хранят. -Тя направи гримаса. - Така и не заобичах подземната кухня.
- Предвид обстоятелствата - рече Тамара - мисля да откажа.
- Виждам - отвърна Анастасия с пресилена усмивка, - но какъв е смисълът? Вие нахлухте в стаята ми и ми откраднахте вещите. Вие влязохте в затвора на елементалите. Не е ли по-вероятно вие да сте заплаха за мен, а не аз за вас?
- Ние сме ученици - възмути се Тамара, - а вие сте възрастен човек!
- Но вие сте Макари - възрази Анастасия, - поне двама от вас. - Тя посочи Кал и Аарън. - Изразих се метафорично. Знам, че не ми мислите злото. Ала и аз не ви мисля злото. Винаги съм ви помагала. Не заслужавам да ме подозирате.
- Сериозно? - попита Кал и усети как веждите му се вдигат почти до косата. -Затова ли имате снимка на Константин Мадън в странна кутия под леглото и паролата за сейфа е името на брат му?
- Аз пък ще попитам откъде имаш гривната на Константин Мадън и какво, за бога, те кара да я носиш? - изгледа го неодобрително тя.
Кал пребледня и неволно посегна към гривната, скрита под ръкава на сакото. Чак сега забеляза, че тя се очертава под плата.
- Как разбрахте?
Анастасия взе чайника и си наля. Свеж аромат на лимони изпълни стаята.
- Без нея няма как да влезеш в стаята ми. Причината е проста. Преди много години използвах магия, за да синхронизирам гривните ни. Знам го от момче. Знам, че за децата от вашето поколение идеята всемогъщия Враг на смъртта да е бил обикновено момче звучи стряскащо, но когато дойде в Магистериума, той бе просто едно дете. Чувствам се донякъде гузна за станалото с него и Джерико. Спомените за двамата ме връщат към собствения ми провал.
Тя сведе поглед.
- Трябваше да разбера какво се случва, да спра Джоузеф, когато притисна момчетата. И аз имам вина за смъртта на Джерико и за онова, в което се превърна Константин. Никога няма да го забравя.
Тя отпи от чая си.
- Дължа много на тези момчета. И ще се отплатя, като се постарая следващото поколение Макари да оцелее. Аз съм старица, изгубила много, ала преди да си отида, искам да се уверя, че и двамата сте в безопасност. Калъм, Аарън, вие сте надеждата ми за едно по-добро бъдеще.
- Значи, затова сте пожелали да помогнете в издирването на шпионина? -попита Тамара.