— В такъв случай вие сте мой чичо, нали? — възкликна тя и се надигна да го целуне. — Мисля, че ми харесвате, макар и да бяхте сърдит в началото. Защо не ни идвате на гости в «Тръшкрос Грейндж» с Линтон? Странно е, че толкова години сте ни били близки съседи, а не сте дошли да ни видите. Защо сте постъпвали така?
— Идвах май прекалено често, преди да се родите — отвърна той. — По дяволите! Ако трябва да целувате някого, целувайте Линтон. Няма смисъл да целувате мене.
— Лоша Елен! — провикна се Катрин и припна към мен, за да ме отрупа с милувки. — Колко сте била лоша, Елен, като се опитвахте да ми попречите да вляза! Но аз ще идвам всяка заран на разходка тук, нали може, чичо? А понякога ще водя и татко със себе си. Нали ще ви е приятно да ни видите?
— Разбира се — отвърна чичото с едва сдържана гримаса, която се дължеше на дълбокото му отвращение към двамата бъдещи посетители. — Собствено — продължи той, обръщайки се към младата госпожица, — понеже стана дума, нека ви кажа, че господин Линтон храни известно предубеждение срещу мен. — Ние се скарахме преди време, и то жестоко, както изобщо не подобава на добри християни, тъй че ако отворите дума пред него за намерението ви да идвате насам, той съвсем ще забрани посещенията ви в «Брулени хълмове». Ето защо не трябва да споменавате това, освен ако не държите да посещавате братовчеда си занапред. Можете да идвате, стига да искате, но не трябва да говорите за това.
— Защо се скарахте? — запита Катрин с доста посърнал вид.
— Той мислеше, че съм прекалено беден, за да се оженя за сестра му — отвърна Хийтклиф, — и му стана мъчно, когато я взех. Гордостта му бе накърнена и той никога няма да ми прости това.
— Не е правилно! — заяви девойката. — Ще му кажа това някой ден. Но Линтон и аз нямаме никакъв дял в караницата ви. Щом нещата стоят така, аз няма да идвам тук, но той ще идва в «Тръшкрос Грейндж».
— Много е далече за мен — промълви братовчед й. — Една разходка от четири мили би ме убила. Не, госпожице Катрин, идвайте насам от време на време — не всяка заран, но веднъж или дваж в седмицата.
Бащата хвърли пълен с презрение поглед към сина си.
— Боя се, Нели, че трудът ми ще отиде напразно — прошепна той на ухото ми. — Госпожица Катрин, както я нарича тоя глупак, ще разбере колко пари чини той и ще го прати по дяволите. Ех, де да беше Хертън на негово място! Знаете ли, че тая мисъл ми минава през ума по десетина пъти на ден, въпреки че Хертън е толкова първобитен. Щях да обикна момчето, да беше някой друг. Мисля, че няма опасност тя да се влюби в него. Ще го противопоставя на това жалко същество, ако то не се раздвижи и оживи. Смятаме, че то едва ли ще оживее до осемнадесетата си година. Проклето бездушно същество! Изцяло е погълнато от мисълта как по-скоро да изсуши краката си и ни веднъж не поглежда към нея. Хей, Линтон!
— Да, татко — отвърна момчето.
— Няма ли какво да покажеш на братовчедка си в къщи, например някой заек или гнездо на невестулка? Заведи я в градината, преди да сложиш другите си обувки, а също и в конюшнята, за да види коня ти.
— Не предпочитате ли да седите тук? — попита Линтон, обръщайки се към Кати с глас, който изразяваше нежеланието му пак да се раздвижи.
— Не зная — отвърна тя и се загледа към вратата, очевидно готова да излезе навън.
Той не се мръдна от мястото си и се присви още по-близо до огъня. Хийтклиф стана и отиде в кухнята, а оттам излезе на двора и повика Хертън. Момъкът се обади и скоро двамата се върнаха в стаята. Хертън, изглежда, се бе мил, защото бузите му се бяха зачервили и косата му бе мокра.
— Ах, вас ще попитам, чичо — възкликна Катрин, като си припомни твърдението на домоуправителката. — Той не ми е братовчед, нали?
— Да, братовчеди сте — отвърна той. — Хертън е племенник на майка ти. Нима не го харесваш?
Катрин изглеждаше смутена.
— Нали е хубав момък? — продължи той.
Невъзпитаната палавница се изправи на пръсти и прошепна няколко думи в ухото на Хийтклиф, а той се засмя. Хертън се помрачи. Разбрах, че той е много чувствителен към предполагаеми обиди и очевидно има някаква смътна представа за принизеното си положение, но неговият господар или опекун прокуди мрачния облак от лицето му, като рече: