В стаята чикагският детектив каза на Ник:
— Единственото, което си спомня момичето на регистрацията, е, че типът е бял. Когато се върне, ще го хванем.
— Ами ако не се върне? — попита Ник. — Няма го вече цяла нощ. Трупът, който е оставил, наистина може да те накара да избягаш.
— Оставил е в гардероба две ризи, панталони, хапчета за простуда, триста седемдесет и пет долара и ключове за кола. Завил я е с чаршаф. Типичен маниак. Във факса, който получихме от вашите психолози, се казва, че е от онези гадняри, дето обичат да се… наслаждават на работата си. Ще се върне.
— Нещо не е наред — каза Ник.
— Не съм забелязал — изръмжа чикагското ченге.
— Как успяхте да откриете трупа?
— Анонимен сигнал. Чула писъци от тази стая. Според нас е някоя курва, която е имала сеанс тук, чула е, че става напечено, и ни е подхвърлила информацията. Хората ни реагираха бавно, но…
— И освен накълцаната и с прерязано гърло жертва на леглото сте открили това. — Ник посочи един тебеширен кръг, начертан на жълтия тапет до леглото. Тебеширен кръг, който обграждаше кървав отпечатък от длан. На четири от тъмночервените пръсти се виждаха характерните линии.
— Снимахме го и го пратихме в Бюрото, като се надявахме на бързо идентифициране. Направо се шашнахме, че получаваме толкова светкавичен отговор.
— Сигурни ли сте, че Кърт Ванс не е забелязал колите ви?
— Не сме сигурни, но не сме и идиоти. Първите ченгета, които са пристигнали на местопрестъплението, решили, че е някой маниак, взели описанието му от разпоредителката и пратили цивилни групи в двата края на улицата. До хотела не се е приближавал никой, който да отговаря на описанието на престъпника.
— Казахте, че групата ви по аморално поведение имала видеозаписи на момичето.
— Шери Уличницата. Ще ви дам касетата.
Ник погледна към окървавения чаршаф. Кръвта се бе пропила в дюшека, червени петна осейваха пода. Представи си образа на голата жена със зейналите й рани, премигна, извърна очи, насочи ги към пепелявожълтия тапет с кървавия отпечатък. После се завъртя към чикагския детектив.
— Трупът — отнесли сте го. Но всичко останало…
— Седи си както го е оставил той. Не сме пипали даже чантичката й на масата.
— Това — рече Ник и посочи към кървавия отпечатък. — Не сте го сваляли, нали?
— Щеше да е тъпо да унищожаваме такова страхотно доказателство и толкова чист отпечатък, който момчетата от лабораторията ви да идентифицират. Обаче цялото проклето легло беше в кръв и трупът беше…
Но Ник вече тичаше към банята, местейки поглед от покритата с петна тоалетна към мръсната вана и мивката: сивкав порцелан около… блестящи кранове. Самата мивка бе пропукана, но бяла. Искрящо чиста.
— Какво е заключението от аутопсията за причината на смъртта й? — извика той.
— Да не сте луд като онзи тип! — отвърна чикагският детектив. — От неделя насам е била кълцана на шейсет места, а вие питате за резултатите от аутопсията?
— Значи не е извършена — даже не е насрочена, нали?
— Най-важно е да открием кой, а не какво е убило…
Ник посочи кървавия отпечатък.
— Това не е нейната кръв, а неговата.
— Какво?
— Ако я беше кълцал, докато е жива, щеше да засегне някоя артерия. Кръвта щеше да оплиска цялата стая. По отсрещните стени няма нищо. Навярно я е удушил и е започнал да я реже едва когато сърцето й е спряло.
Чикагското ченге премигна.
— Кърт е предпазлив, момче — рече Ник. — Не би искал да се опръска с кръвта на проститутка. Порязал се е над мивката. Отпечатал си е дланта, оставил ни е това. Инсценирал е ужасяваща сцена, погрижил се е отпечатъкът му да бъде забелязан и незабавно идентифициран.
— Защо?
— За да оставим всичко друго и да се втурнем насам с цялата си кавалерия — отвърна Ник.
54.
Неделя, 19:30 ч., половин час до предаването. Две коли, паркирани пред черна стъклена сграда във Вашингтон. Пътниците мълчаливо слязоха на тротоара. Кол тръгна към сградата и отвори вратата към телевизионния свят. Първа влезе Лорън.
„От онзи разпит не ми е казала нито дума“ — помисли си Кол. Не говореше и с присъстващите на кремацията на Монаха в петък, нито дори с Фарън, който произнесе реч за покойника — обич, вярност и радост — като имаше благоприличието нито веднъж да не каже „аз“.
Информацията по новините се бе съсредоточила върху еволюцията на Монаха от игрището до политиката. Един от материалите в „Уошингтън Поуст“ свързваше престъплението със заподозрян в пет взлома в Капитолия и едно убийство. Един телевизионен канал съобщи, че полицията показвала на съседите снимката на този мъж. Никъде не се споменаваше за заговор или убийци. Никой не знаеше, че „заподозреният във взлом“ вече от две седмици е задържан от федералните власти.