Не бъди глупава — каза си тя и се усмихна на поредното лице. — Не можеш да застреляш вчерашното.“
Домакините бяха поканили гостите си за два часа. Фарън прекара трийсет и една минути като се плъзгаше из тълпата, ръкуваше се и не позволяваше на никого да го въвлече в разговор между тези кандидати за власт или онази социална клика.
Докато пътуваха към хотела, той седеше отзад между Джеф Ууд и Сали. И Нгуен беше с тях, до местния униформен полицай, който караше взетата под наем кола. Отпред и отзад се движеха по един автомобил и полицейски патрул. На четири минути от хотела и безопасността Фарън нареди:
— Кажи на другите коли да продължават без нас.
— Какво! — едновременно извикаха Сали и Ууд, но не успяха да го разубедят. Той каза на шофьора накъде да кара.
Десетина училищни автобуса и пет пъти по толкова коли чакаха пред стар гимнастически салон в края на града. Ууд и Сали настояха да влязат заедно с него. Спални чували покриваха пода като бразди по разорана нива. При влизането на Фарън първа го видя червенокоса студентка, която отиваше с четка за зъби и хавлия към съблекалнята. Тя каза „О, боже мой!“ и прехапа долната си устна, понечи да се разплаче. Фарън я прегърна, отвърна „Благодаря, че дойде“ и се шмугна в тълпата, която шепнеше името му.
Остана в салона два часа, като се прехвърляше от една загубила ума и дума от благоговение група студенти на друга. Само ги докосваше, не се ръкуваше. Разговаряше, не изнасяше лекции. Повече слушаше, отколкото приказваше, повече хвалеше, отколкото наставляваше. Сали и Ууд го оставиха да се разхожда сред непознатите. Когато тълпата забеляза Фарън, запроблясваха стотици евтини фотоапарати — но само след минути бяха забравени. Всички искаха просто да са до Фарън — а не да уловят образа му на снимка.
На път за хотела той каза на Сали:
— Хората, които ще изминат с автобус стотици километри и ще спят заедно на пода заради нещо, което не им носи лична изгода, са по-важни, отколкото всеки, който се появи на прием.
Хотелският асансьор отведе Фарън, Сали, Нгуен и двама бодигардове до апартаментите им. Когато минаваха четвъртия етаж, асансьорната музика съсипа поредната песен.
— Чувам симфония — рече Фарън.
— Какво? — попита Сали.
— Предполага се, че тази песен би трябвало да е „Чувам симфония“. На Сюпримс.
— Те са се разпаднали преди аз да… — Тя замълча.
Към шестия етаж чувстваше краката си омекнали. На деветия етаж вратите на асансьора се плъзнаха настрани. Първа излезе Сали, видя пазача в коридора, позна го. Той кимна в знак, че всичко е наред. Нгуен остана вътре и каза:
— Сега е твой.
Фарън благодари на Нгуен и хората в асансьора. Вратите се затвориха.
— Предполагаше се, че той трябва да провери стаята ти! — възкликна Сали.
— Няма нищо — отвърна Фарън. — Излишно е.
Тя тръгна по коридора заедно с него. Бодигардът извърна поглед.
— Нека аз да вляза първа. Почакай.
„И той се подчинява.“
Лампите в апартамента бяха включени, дневната бе празна. На масата модемът на лаптопа му беше включен в телефон. Прозорците бяха тъмни, но навън нямаше други толкова високи сгради, така че дръпнатите завеси нямаха значение. Снайперисти на покрива бяха проверили района. Тя обиколи апартамента. Спалнята: двойно легло, куфари, празен гардероб. Банята: никой. Върна се и отвори вратата пред него.
— Всичко е наред.
— Мислех си, че няма нужда да се тревожиш до утре — каза той, докато влизаше. После поклати глава. — Никога не съм обичал свети Валентин.
— Не може да не се тревожа. — Сали го погледна. — Защо не обичаш свети Валентин?
— Никога не съм получавал съвършената картичка. Никога не съм имал на кого да пратя моята.
— Имал си любовници, когато аз още съм била съвсем малко… — И тя отново прекъсна изречението си по средата.
Той го довърши вместо нея.
— Момиченце. — И се усмихна. — Сигурно си покорявала милиони сърца.
— Не.
После думите избухнаха от гърдите й:
— Няма да съм поредната ти любовница! Не мога да съм просто друга жена в хотелската ти стая!
— Ти си единствената жена тук.
— Сигурно е имало…
— Каквото е имало, вече е минало. Като бях „черна пантера“ след затвора, известно време бяха безкрай… После години наред беше само Лорън.