— Накъде да завия?
— Знаеш ли какво: ти избери.
„Наляво. Коридорът е по-широк, може би четири метра и половина. От двете страни има дебели тръби.“ Но този избор завърши само след десетина метра.
— Е, ти го избра. Застани там.
Горещо. Влажно. Яркожълти стени. Светлина от голи крушки, завити между тръбите на тавана.
— Обърни се. — От три метра разстояние убиецът погледна Фарън и свали черната си перука: обръсната тъмнокожа глава. Глава на плешив чернокож мъж, човешко същество, боядисано до невидимост в еднообразен цвят.
— Сега имаш още един избор. — Той му подхвърли белезниците. — Можеш да закопчаеш едната си китка, да си пъхнеш ръцете от двете страни на тази тръба горе и да закопчаеш и другата си китка. Или да не го направиш. Или да се опиташ да ме измамиш, да ме нападнеш. Тогава, в резултат на твоя избор, какво мислиш ще се случи с кучката?
Фарън се изправи на пръсти и закопча ръцете си над тръбата. Стоманата на белезниците се вряза в китките му, бетонният под остърга подметките на обувките му.
— Не обичаш ли свободата на избора? — Убиецът го ритна в слабините.
— Можеш само да ме убиеш… но не и да се спасиш… — изхриптя Фарън.
Лепенка запуши устата му.
— Вече съм спасен — усмихна се убиецът.
Фарън не можеше да откъсне очи от това лице, от капчиците пот, които разораваха черни бразди по бузите му. Грим и пудра се смесваха и потичаха надолу от жегата в помещението. Размазваше се дори цветът на ръцете на убиеца.
— Харесваш ли ми обеците? Хващат окото, така че не забелязваш друго. — Убиецът натисна гърдите си. — Ами гърдите ми? Толкова ли са сладки като на Сали?
Той смъкна вратовръзката на Фарън, раздра ризата му и притисна лепкавата си, омазана в топяща се боя длан върху голата му гръд.
— Това е единственото сърце, което имаш.
Убиецът извади червило от джоба на униформената си риза, взета от жената, която обикновено пазеше в НАСА, жената, която беше издебнал и натикал в колата й, след като бе излязла от „Конститюшън хол“. С помощта на трийсетдоларов фотоапарат за моментални снимки и еднодоларов автомат за ламиниране в някаква дрогерия беше сменил снимката в служебната й карта, така че оттам да гледа неговото ново лице. Той прокара яркочервеното червило по устните си… и целуна Фарън по гърдите.
„Звъни! Какво…?“
Убиецът извади клетъчния телефон на Сали от джоба си. Притисна пръст до размазаните си устни.
— Шшт! — После промълви: — За теб е! — Допря апарата до ухото му: пращене, статично електричество, глас:
— Нищо не се чува…
Щрак! Телефонът изключи.
— Е, клетъчните телефони не работят в Ада. — Кърт свали апарата. — Хайде да го направим от дванайсет крачки.
И се обърна и тръгна.
Една.
— Предполагаше се, че Вратаря трябва да е тук, но… Съвършени планове и актьорски импровизации.
Две.
— О, не се тревожи, ще се махна! Ще изтрия предишната си невидимост, ще облека дрехите на полицая и ще отнеса твоята Сали на сигурно място. В бъркотията всички ще насочат вниманието си към ранената жена от ФБР. Ще ме възприемат като героично ченге спасител. После изчезвам.
Три.
— Иска ми се да имахме още малко време. Заедно. Толкова си приличаме!
Четири.
— Смятат и двама ни за странни. За луди. За гении, но зли.
Пет.
— И двамата знаем великата истина.
Шест.
— Властта е всичко.
Седем.
— Но в крайна сметка аз съм съвършеният, а ти си победен.
Осем.
— Защото ти се страхуваш от властта. Мислиш си, че като се отказваш от нея, ще бъдеш в безопасност и свободен. Типове като агент Кол смятат, че могат да контролират властта. И двамата грешите.
Девет.
— Аз приемам властта. Затова аз ставам властта. И това те прави просто още един дънер в моя огън.
Десет.
— Чудя се какво ли има предвид за мен Вратаря след теб.
Единайсет.
— Но не оставяй Вратаря да те обърка. Ти знаеш…
Дванайсет.
Убиецът насочи пистолета си към отпечатаната с червило целувка.
— Аз съм най-ярката блестяща…
Внезапно чуха рева на тълпата отвън. Миг по-късно се разнесе металното изщракване на затворената врата, после настъпи тишина. Убиецът се обърна.
Застанал на сцената, Далтън затвори телефона. „Къде си, Сали? Чу ме, но единственото, което чух аз, беше пращене.“ На първия ред седеше старица. „Мисли! Къде би отишла тя, къде би го отвела? Ако губиш контрол над ситуацията, скрий се.“