— Слоусън ще я убие, ако…
— Не ни е известно нито едно „ако“ — прекъсна го Кол. — Трябва да открием. Още днес.
Местният агент поклати глава.
— Едно време щяхме да напишем анонимни писма на един-двама фанатици от АА. Да им кажем, че Айгър е еврейско име. Сигурно щяхме да пратим писмо и на Слоусън, за да му съобщим, че момичето му го мами с евреин предател.
— Това беше едно време — отвърна Кол.
— Да — каза агентът. Навън покритите със сняг поля се издигаха към величествената пурпурна планина. — Жалко.
19.
Жълтите фарове на вишневочервения автомобил се отбиха от магистралата и спряха пред едно крайпътно заведение на двайсет и седем километра от Мейсънвил, Айдахо. Шофьорката слезе. Циповете на коженото й яке прорязваха сребърни линии в мрака. Френските джинси плътно прилепваха по стройните й бедра. Тя разтърси гъстата си черна коса и влезе в заведението.
Жената издиша в кехлибарената мъгла на бара — бирени изпарения и миризма на престояли соленки. Един мъж бе заровил глава в лакътя и дремеше. Тя остави десетачка на бара и каза на изрусената стокилограмова барманка, която четеше вестник:
— Изгори ми гърлото, Ирен.
Барманката плъзна пакет цигари към червените нокти на клиентката си и й наля чаша водка. Жената гаврътна алкохола, остави празната чаша на дървения плот и потръпна. Тежките й клепачи се затвориха, после се отвориха.
Върху пластмасовия купол на джубокса падаше синя светлина от някаква неонова реклама на бира. В лъскавата повърхност тя виждаше отражението на самотния мъж, седнал в едно от сепаретата. С бавно поклащане на глава шофьорката изви нагоре ъгълчетата на червените си устни и впила поглед в стената пред себе си, каза:
— Дай ми още една, Ирен.
Барманката се пресегна към водката.
— Хайде нека са две.
Брюнетката взе монетите от рестото и се насочи към джубокса. Подмина пияния шофьор на бара, без да го поглежда. Мина покрай мъжа в сепарето, без да го поглежда. Не видя никой друг в заведението. Вратите на тоалетните в дъното бяха затворени. Тя допря длани до купола на джубокса — плътта й изглеждаше прозрачна — пусна в отвора всичките монети и набра номерата на Ханк Уилямс и Бъди Холи.
Барабанният тътен от „Пеги Сю“ накара пияния на бара да потръпне в съня си. Шофьорката на вишневочервения автомобил се обърна в такта на песента и се върна при очакващите я чаши водка и пакета цигари. Раковите пръчици паднаха в джоба на якето й, чашите увиснаха в извитите й като папагалски клюнове нокти. На земята не капна нито капчица, докато жената вървеше в ритъма на рокендрола към мъжа в сепарето.
Остави едната чаша до бирата му, пъхна се в сепарето срещу него и вдигна крак върху външния ръб на седалката му. Дългото й бедро се изви между него и свободата.
— Хей, супермен — рече жената. — Да не търсиш любов на самотни места?
— Намерих онова, което търсех — отвърна Далтън Кол.
— Значи си късметлия. — Синята светлина на бара правеше устните й да изглеждат почти черни. — Не предполагах, че ме следиш толкова плътно. Но не би. — Тя изви вежди. — Лошо момче. Да не си монтирал подслушватели в нашия щастлив дом? Казах на Боби, че излизам, но не и къде отивам.
— Идваш тук три-четири вечери на седмица — каза Кол.
— Не. Печено ченге като теб не би заложило на такава вероятност.
— Не се тревожи за мен, Рики.
Тя му отправи дълга, сладка усмивка.
— Имал си много работа, нали, момчето ми?
— Да, денят беше дълъг.
— И си научил името ми? Подготвил си тази засада?
Кол сви рамене.
— Не бъди толкова свенлив. Някое момиче може да си помисли, че за първи път излизаш на среща. Имал си много момичета, нали, Далтън? Така се казваш, нали? Поне така пишеше в служебната ти карта.
— С това име съм роден.
— Обзалагам се, че на момичетата им харесва. Обзалагам се, че ти харесва, когато ти го шепнат съвсем тихичко, бавно и сладостно.
— Рики Сайд — каза Кол. — Защо не си използвала псевдоним, когато си се снимала в онези филми? Ако не официално, поне само в надписите.
— Харесвам се такава, каквато съм. Има ли закон, който да го забранява?
— Има закони, които забраняват детската порнография, междущатския транспорт на…