— Слава богу, че поне с нещо сме популярни ние, адвокатите!
Кол усети, че ледът в очите на жената зад бюрото започва да се топи.
— Ние сме загрижени — каза Лейбовиц, — че Министерството на правосъдието държи комисията ви на тъмно за онова, което прави — по същия начин, както и самите нас. Прибавете към това и чисто физическите трудности да се налага да се готвим за изслушване пред вашата подкомисия, като в същото време се опитваме да измислим как да удовлетворим желанията на министерството. Единственото, за което молим, е достатъчно време, за да ви помогнем честно и изцяло.
— О — рече тя. — Нима? Това ли е всичко?
— Справедливостта е основната грижа на вашия шеф — отвърна Лейбовиц. — И ако ние сме готови да отворим документацията и сърцата си…
— Съмнявам се, че председателят ще иска Фарън да му изпее любовна песен.
— Каквото и да поиска да му изпеем, ако е справедлив, ще трябва да накара и Министерството на правосъдието да направи същото. Ако ние свалим всичките си карти на свидетелската маса, същото би трябвало да направят и те.
— Аха — каза тя. — Най-после схванах.
— Но като имаме предвид всичко — работата, пролетната ваканция, други фактори — изчакването на по-разумно време за цялостен анализ на необходимостта от изслушване ще…
— Какви „други фактори“?
Лейбовиц се усмихна.
— Ако председателят и администрацията започнат разследване на Фарън Сиърс точно сега, когато печели хиляди сърца и умове за нов начин на мислене… ами, може да се получи впечатлението, че политиците надигат вой, за да дискредитират един добър, преуспяващ, изплащащ данъците си, отварящ работни места за американци лидер, чиято личност представлява заплаха за тях. Председателят не иска законодателната му работа да се смеси с тактика на политическо оклепване.
— Леле! — престорено възкликна тя. — Само как го казахте.
— Шефът ми е точно такъв човек.
— Спестете ми това — отвърна жената. — И понеже говорим за разследване — чух, че предварителен състав на съдебни заседатели разглежда местния проект на господин Сиърс.
— Стотици предварителни състави заседават къде ли не — рече Лейбовиц. — Включително няколко точно под Капитолия. Чух, че през някаква стена във Вашингтон можело да се наблюдават дори някои депутати.
— Разкажете ми за Чикаго — настоя тя.
— Нито Фарън, нито която и да е от компаниите му са получавали призовка от какъвто и да било предварителен състав на съдебни заседатели — отвърна адвокатът. — Разбира се, съдебните заседатели биха имали преимущество пред нуждите на комисията ви. Това не зависи от нас — просто такъв е законът.
— Така или иначе, вие искате отлагане.
— Искаме съответни процедури в подходящо време — поправи я Лейбовиц.
— Ще се погрижа да уведомя председателя колко сте загрижени. — Тя се изправи.
— Предайте му и личните ми поздрави — каза адвокатът. — За последен път го видях на един прием.
— Господи, радвам се, че не споменахте и нещо за чековата си книжка. Това би могло да се изтълкува погрешно.
— И двамата сме добри адвокати — отвърна Лейбовиц. — Освен моя приятел тук. Познавате ли се с Далтън Кол?
— Не.
— Просто се чудех дали не сте го виждали из Капитолия. Очевидно рано или късно всички минават през вашата комисия.
— Той не работи ли при вас? — смръщи се съветничката.
— Консултант е — отвърна Лейбовиц. — Съвсем нов. От „Джеймс груп“. Сигурен съм, че ако поразпитате, ще чуете нещичко за него. И ми го съобщете. Обичам да съм информиран за сътрудниците ни.
В коридора Кол насочи Лейбовиц към задънен завой над стълбището с месингов парапет.
— За какво беше всичко това?
— Спечелих време, за да видим кой какво ни готви — каза адвокатът.
— Не работата, която имаше с нея, а онези глупости за мен! Ако искаш да провериш самоличността ми, обади се в Белия дом!
— Разбери ме. Фарън държи на теб. Може да си очаровал Лорън, но в моята конюшня си просто нов кон. — Джон Лейбовиц, бившият конгресмен, възпитаникът на Харвард, лобистът изгледа Кол с поглед, пълен със стомана. — А сега е време да вървим.
— Ами Чикаго? Ако си имаме проблеми с предварителния състав там, трябва да го знам, за да направя съответните анализи.
— Чикаго не е твоя…
Вратата на един от кабинетите се отвори и в коридора излязоха двама мъже. Единият наближаваше петдесетте, носеше двуредно сако, имаше руса коса и червендалесто лице. Спътникът му още нямаше четирийсет и носеше кръгли бухалски очила.