Выбрать главу

— Поне горе-долу така би трябвало да е — каза хакер номер едно.

— Карате ме да си залагам кожата за теории — измърмори Сали.

— Е, знаем, че можем да копираме всичко текущо — отвърна първият хакер. — И сме чували, че в Националната агенция имат супермашини и софтуер, за да обработим онова, което вземем от Фарън. Само ще изпълните съответните команди за копиране върху тези мегадискети, които е взел на заем от Агенцията инспектор Кол.

— А как успяхте да ги получите? — попита хакер номер две. — Чували сме, че в изследователския си отдел шпионите имали суперчувствителни тежкотоварни дискети, но когато му казахме, че изобщо не сме очаквали…

— Изобщо не съм го и сънувал, приятел!

— Повярвай ми — каза Кол, — за теб ще е кошмар, ако знаеш.

— Колко време ще ми трябва? — попита Сали.

— Според мен по три минути на дискета — отвърна хакер номер едно.

— Четири — сви рамене колегата му. — Туй не ти е бъдещето, момче. Имаме свръхмодерни компоненти, променливи…

— Добре де, четири минути. И да речем… десет дискети. Дванайсет.

— Четирийсет и осем минути! — изкънтя в секретната квартира викът на Сали. — Искате да бъда изложена в продължение на…

— Виж сега! — каза хакер номер едно. — Не го искам аз, нали така?

— Освен това — обади се хакер номер две — единственото, което трябва да направиш, е да влезеш вътре, да избереш някой компютър от мрежата, да вкараш командна дискета, която ние ще програмираме, да я задействаш, после да вкараш дискетата за копиране…

— И да продължиш да сменяш дискетите всеки път, когато се напълнят.

— Това ли е всичко?

Хакерите се спогледаха и кимнаха.

Сали хвърли гневен поглед на Кол.

— Желая ти наистина приятно пътуване.

29.

Същата нощ в задната част на паркирания микробус Сали усети всякакви миризми. Суха жега. Електрически прах от радиостанциите и компютрите. Влажна гума, вълна, смрад на изсъхваща кожа от обувките на хората, натъпкани заедно с нея. Усещаше потта им, нервите им, смазката на пистолетите им.

Радиостанцията изпращя.

— Лъв и Леопард току-що заеха маса при Жан Луи. Лъв й вдига страхотен скандал заради нещо.

От микробуса им отговориха:

— Продължавайте да ги следите.

Лъв: Джон Лейбовиц. Леопард: Лорън Кавана.

Ресторантът на Жан Луи се намираше на девет минути от щаба на Фарън Сиърс на Капитолийския хълм, където беше паркиран синият микробус. Командващият операцията включи микрофона си.

— Трети, докладвай.

— Имаме пълна видимост от покрива на една от сградите през улицата — отговори радиогласът. — През големи прозорци с много надписи. Рис прави на пух и прах някакъв младок.

Рис: Джеф Ууд. Агентите го бяха проследили до зала за кунгфу. На 20 минути път с кола от щаба на Фарън.

Командващият операцията погледна чернокожата агентка. Не я познаваше. Тя носеше черна жилетка със самозалепващи се джобове отвътре, черен пуловер с висока яка, обърната над ларингофона, черни панталони, черни маратонки. Черната й коса бе спусната над радиослушалката в лявото й ухо.

— Хората ми не успяха достатъчно бързо да открият обектите — каза командващият операцията. — Не сме установили със сигурност местоположението на Гущер и Бурен. Смятаме, че са на мястото. Не сме в състояние да преценим колко души са там, макар че от пет-нула-нула досега си тръгнаха двайсет и един човека.

— Сградата опустява след шест — отвърна Сали. — Почти.

— „Почти“ не върши работа.

— Да, обаче ще трябва да се задоволим с толкова.

— Осем-нула-едно, време за действие — каза командващият. В предната част на товарното отделение на микробуса седяха двама агенти. Двамата хакери от ГКА настройваха слушалките и микрофоните на главите си, като се преструваха, че не се вълнуват да участват в истинска операция. Командващият прошепна на жената, която не познаваше: — Началството даде заповед за действие. Хората ми предполагат, че в момента се подготвят съответните документи. Още не съм ги виждал. Сигурно са се изгубили някъде.

— Не съм тук, за да коментирам — отвърна Сали.

Мъжът й намигна.

— Пак се връщат добрите стари времена.

— Да вървим — каза агентката.

— Готов съм — отвърна командващият.

Един от агентите хвана дръжката на вратата и прошепна:

— Готов.

Командващият изключи лампата и микробусът се изпълни с мрак. Сали чу в слушалката си прещракване.