— Няма значение — каза Фарън. — Извинявай, това е… Извинявай.
— Да — каза Монаха. — Извинявай.
— Тук има една тоалетна. Лорън я използва понякога — рече Фарън и й показа една врата с дървена ламперия. — Ще те изчакам.
Тя затвори вратата на тоалетната и я заключи.
„Дишай! Не мога!“ Сали откъсна микрофона от шията си, напъха го в джоба си, извади слушалката от ухото си и също я прибра там. „Ще пропуква статично електричество… добре че няма да го чуват…“ После повърна в чинията.
По бузите й се търкаляха сълзи. Сали се наведе над мивката, изплакна си устата. Напълни умивалника с вода и потопи лицето си. Когато се изправи и отвори очи, водата беше розова.
Пръстът й. Тя махна лепенката и проми раната. В аптечката имаше течност за изплакване на уста, пакет дамски превръзки, няколко раздърпани лейкопласта и шишенце „Шанел №5“. Нямаше да знаят кога си е залепила лейкопласта. Тя покри раната. Изплакна си устата. Погледна към парфюма.
Цялата смърдеше на пот. „Няма да използвам парфюма на тази жена.“ Погледна се в огледалото, оправи косата си с ръце и изчака лицето й да престане да трепери. „Излез. Върви изправена. Върви спокойно. Давай.“
— Трябва да се прибирам — каза на Фарън тя.
Той я изпратя по стълбите.
— Вечеряла ли си? Можем да идем…
— Искам да се прибера вкъщи.
— Ще те изпратя до колата ти. Тези улици…
— Навън е пълно с ченгета. Не дойдох с кола. Ще… ще ида до „Юниън Стейшън“, само на четири пресечки е. До метрото.
— Ще те закарам. Или ще ти повикам такси.
— Не! Не можеш да дойдеш с мен.
— Както искаш — отвърна Фарън.
31.
Беше събота сутринта. Кол и Ник крачеха из стаята за разпити в ласвегаското полицейско управление.
— Скочила е над пет метра празно пространство! — измърмори Кол.
Високоговорителят в стаята пропука.
— Водят я.
— Какъв скок, а? — каза Ник. И двамата гледаха към вратата на стаята. — Никакво отстъпление, никакво отказване: заковахме го.
Вратата се отвори: лъхна ги лимонов аромат на препарат за почистване на плочки. Някаква полицейска служителка въведе вътре една жена, излезе и затръшна вратата.
— Влез, Валери.
Жената беше мършава. Сплъстена прошарена коса, хлътнали страни, нервни очи. Носеше избеляла тениска с образа на Джаксън Браун. Чорапи от Армията на спасението. Сини чехли от затвора. Затътри се към един от столовете и седна, мъжете също седнаха. Кол остави пред нея пакет цигари и кибрит и й кимна. Жената пъхна цигара между тънките си устни, но ръцете й трепереха прекалено силно, за да запали.
Ник й помогна.
— Тази сутрин не си много добре, а, Валери?
Тя го погледна през облак дим.
— Като те гледам, знаеш как съм.
Ник премигна.
— Ти ли си Валери Джан Харви? — попита Кол.
— Бях.
— В досието ти пише, че си била омъжена — каза Ник. — Къде е мъжът ти?
— Кой точно имаш предвид? — Тя засмука цигарата така, че тлеещото огънче почти докосна пръстите й.
— Защо си в Лас Вегас? — попита Кол.
— Мамка му, ако знам. — Валери изгаси фаса и извади от пакета нова цигара. Ръцете й продължаваха да треперят толкова силно, че Ник пак трябваше да й запали. — Един ден се събудих и бях тук. Където се събудиш, там е домът ти. — Тя се усмихна. — Наистина ли съм се опитала да мина през прозореца?
— След като си откраднала опаковка чипс — отвърна Кол. — Камерата в магазина го е документирала. Грабнала си плячката, затичала си се, блъснала си се в прозореца и си паднала като камък.
— Чипс значи? Добре върви с бира. Май бяхме свършили бирата.
— Кои? — попита Ник.
— Не знам. Някакви типове в приюта. — Тя млясна. — Случайно да имате ментови бонбони за оправяне на дъха, момчета?
— Не дъвча такива боклуци — каза Ник.
Кол хвърли поглед към партньора си, после се обърна към Валери:
— Знаеш, че си арестувана. Имаш права, можеш да поискаш адвокат.
— Повикайте Пери Мейсън. И да донесе и една бутилка.
— Освен това можеш да си помогнеш и сама — продължи Кол.
— Ей, чаках да го кажеш. Пиянде съм, но не съм съвсем тъпа. Чаткаш ли какво искам да кажа? — Тя хвърли поглед към Ник и продължи: — Едно не мога да разбера. Защо двама детективи от Лас Вегас ми палят цигарите. Мамка му, би трябвало да съм в кафеза за пияндета или в областното изтрезвително. Чипс значи? По дяволите, за този боклук не си струва да се трепят дори момчетата в сини униформи, а вие носите костюми! Пък и май не съм счупила прозореца. — Тя се попипа по главата. — Нямам даже цицина.