— Не си го счупила — каза Кол.
— Защо тогава ме тормозите?
— Помогни ни — отвърна Ник, — и ние ще ти помогнем.
— Случайно да носиш някоя бутилка?
— Стига глупости! — изръмжа детективът.
— Мамка му! — рече Валери. — Какво толкова те измъчва? Няма да се опъвам. Не издържам на бой и ще направя каквото поискате.
— Ще ни кажеш абсолютно всичко, каквото знаеш! — извика Ник.
— Добре де, миличък, извинявай. Просто попитай и ще си кажа.
— И не ми викай „миличък“.
— Ти си шефът, ти казваш как да ти викам.
Кол й подаде нова цигара. И я запали. Тя не сваляше поглед от Ник. Той се потеше, очите му бяха изцъклени.
— Тук сме заради брат ти — каза инспекторът.
— Крис ли?
Тя изчака, но двамата не отговориха нищо.
— По дяволите, не съм го виждала от… десет години. Да не е свършил нещо тук във Вегас?
— Какво да свърши? — попита Кол и си помисли: „Хайде, Ник, стегни се“.
— Нищо голямо, това е сигурно. Не че знам какво е правил, но… по дяволите, нали съм му кака. Трябва да го защитавам.
Тя помълча малко, после въздъхна.
— Какво искате да ви кажа? Само кажете и ще ви го кажа; ще кажа, че съм го казала. После ще ме пуснете, нали? Никакви проклети тапицирани стаи или… по дяволите, що не бутнете някой кинт? Дайте малко на онзи тип с чипса, останалото за мен! — Тя дръпна от цигарата. — Дайте ми кинтите, закарайте ме до магазина и сама ще платя на човека. Даже ще купя още нещо от него. Аз ще съм доволна, той ще е доволен, вие ще…
— Брат ти е станал много лош — прекъсна я Кол.
— Кошмарно лош — прибави Ник.
— Крис ли? — Тя поклати глава. — Аз може да не струвам нищо, но той е бетер мен. Последния път, когато го видях, беше, хм, май в затвора в Калифорния. Каза, че имал някакви железни приятелчета, но по дяволите, и те бяха затворници, същите като него. Знам, че вършеше престъпления, но бяха все дребни неща… ясно накъде се е запътил.
Ръцете й трепереха. Опита да изтръска цигарата в пепелника, не успя и отново я вдигна към устните си. Пепелта се посипа по гърдите й.
— Ами преди? — попита Ник.
— Преди какво? Какво искаш да кажеш, по дяволите? Когато бяхме…
И замълча. Погледна ги и се замисли. Изтече цяла минута. Накрая прошепна:
— По дяволите!
Кол и Ник я оставиха. Да се бори с нервите си.
— Проклета да съм — каза тя.
— Кажи — обади се Ник.
— Вие не преследвате брат ми. Преследвате оня. Оня!
— Какво искаш да…
— А, не! — рече Валери. — Може да съм пиянде, но не съм тъпа. Веднъж двама в костюми като вас се мъчиха да изкрънкат от мене нещо, което знаех. Не можете да накарате Крис да ви каже… по дяволите, може би даже не сте го пипнали. Повикайте ми адвокат. Ще има да плащате, момченца.
Ник удари по масата и викна:
— Чуй ме, кучко пияна! Ти си заключена в моя ад! Ако си седиш на този стол и не си отвориш тъпата уста, ще те хвърля в затворническата кола и ще те разкарвам из пустинята, докато не започнеш да се пържиш отзад! Ще те напъхам в полицейския изолатор и…
— Ник. — Шепотът на Кол накара стаята да замръзне.
Вашингтонският детектив отиде до голата бетонна стена, а Кол дръпна запалената цигара, която още малко и щеше да се допре до бедрото на жената. Тялото й се разтърси. Лицето й остана безизразно.
— Валери — прошепна той.
Очите й премигнаха, видяха го.
— Много е важно да ни кажеш каквото знаеш.
— Важно за кого? — едва чуто прошепна тя.
— Не си играем игрички — отвърна той.
— Не можете да ми направите нищо.
Всички знаеха, че поне това е истина.
— Валери — рече Кол. — Той е убил Крис.
Тя видя в твърдите му очи, че не я лъже. И каза:
— Може ли да си толкова гаден?
Мълчанието на видеозаписа продължаваше две минути. На екрана се видя, че Ник се връща при стола си и отново сяда.
— Мислите си, че не струвам нищо — каза накрая Валери. — Прави сте. Но това не ви оправдава, че ме лъгахте за брат ми, мамка му. Пиячката много отдавна ми пресуши сълзите. Спомням си, когато мама го роди и… Оня кучи син е убил братчето ми, нали?
— Да — потвърди Кол.