— Да.
— Някога да си погребвал жената, която обичаш?
Далтън Кол не отговори.
— Тогава не ми говори за сила — рече Ник. — Не ми говори. Ти просто не знаеш нищо.
— Жена ти не е целият проблем — отвърна Кол. — Ракът сигурно е истински ад, но не можеш да използваш нея за причина повече, отколкото например болния си крак. Смъртта е твоят занаят. Жена ти е мъртва от повече от десет години, а когато постъпих в групата за разследване на стари случаи заедно с теб, ти не беше такъв…
— Никога не си ме виждал пиян на работа!
— Но не те преследваха призраци.
Ник извърна очи. Потъна в мислите си. После Далтън някак се оказа приведен над него.
— Ник? Добре ли си?
Истината с мъчителен шепот се откъсна от гърдите му.
— Не.
Телефонът във вътрешния джоб на сакото на Далтън иззвъня и той го извади. Ник си пое дъх. Чу се гласът на съветника на заместник-министъра на правосъдието.
— Кол! Страхотна работа! Поздравления!
— Как, по дяволите, си…
— Ти го откри!
— Не! Имаме улики за заподозрян!
— Казал си на групата си, че е основен заподозрян, и това е достатъчно, за да…
— Слушай, кучи сине! Те работят за мен!
— Всички работим за чичо Сам, инспектор Кол. И утре по това време ще се занимаваме с по-големи и по-приятни неща.
— За какво приказваш?
— За Кърт Ванс. Жител на Шото, Монтана. В момента се подготвя заповед за арест.
— Заповед за арест? По какви обвинения? Не разполагаме с достатъчно основания да направим нещо повече от това да натиснем звънеца на вратата му и да му зададем няколко въпроса!
— Изоставаш, Кол. Групата ти в секретната квартира прерови документите, които получихме от родния град на Крис Харви, и откри неотдавнашна квитанция от бензиностанцията в Шото, Монтана, която…
— Която не доказва нищо! И защо, по дяволите, хората ми докладват на теб?
— Нали работим заедно, инспекторе. Просто още не са ви се обадили.
— Какво друго не ми е известно? — попита Кол.
— Не се притеснявай за докладите, които ще трябва да напишеш по случая. Ще можем да си прикрием задниците, без да се налага да разкриваме нещо за Фарън Сиърс или…
— Какво си направил?
— Повикахме групата за спасяване на заложници от оперативното бюро. Ще се приземят на юг от Шото в… хм… а, в Грейт Фолс. Два часа и…
— Не! Не прави това!
— Всичко е уредено, Кол. Поздравле…
— Кажи им да се върнат! Спри ги!
— Няма начин. Трябва да свършим с всичко това.
— Мислех, че сме си научили уроците след Уейко, след фиаското в Ръби Ридж, след изслушванията в Конгреса. Мислех, че сме се научили…
— Научили сме се бързо и чисто да залавяме обекта си, Кол. И сега ще направим тъкмо това.
— Мислех, че искаш да предотвратим убийството. Мислех, че искаш да заловим онзи, който заплашва Фарън. Това е по-важно от Кърт Ванс — даже да е виновен! Имаме да разкриваме и предотвратяваме убийства и заговори. Мислех, че искаш…
— Не искаме шумотевица, Кол. Би трябвало да го знаеш.
— Да. Би трябвало. — Инспекторът разтри челото си. — Нареди на хората от групата да почакат, докато пристигна и поема командването.
— Не е нужно.
— Чуй ме — каза Кол. — Ванс е просто главният заподозрян. Аз смятам, че може да е той, но не го знам със сигурност. Като пратиш момчетата с базуките да го хванат жив или мъртъв, няма да решиш проблема си.
— Това е само твоето мнение.
— Виж, ако нещо се обърка, някой ще трябва да стане изкупителна жертва за всичко. В момента единственият подходящ човек е онзи, който е дал заповед за действие.
Въздухът между Вашингтон и Лас Вегас се изпълни с мълчание.
— Групата ще изчака, докато пристигнеш и поемеш командването — каза съветникът. — Но да сме наясно, инспектор Кол. Имаш заповед възможно най-бързо да арестуваш и обезвредиш Кърт Ванс! Ясно ли е?
— О, да — отвърна Кол, прекъсна връзката и погледна партньора си.
— Мога да го направя — каза Ник.
32.
Събота следобед. Снежни преспи покриваха тихите дворове на Шото, Монтана. До три часа всички съседи на втората къща от края на града на улица „Гътри“ №111 бяха напуснали домовете си по тайнствени задачи: майки с ревящите си бебета, старци, потропващи с бастуни, млади двойки, впили поглед право пред себе си, докато се отдалечаваха с автомобилите си от къщите, в които изобщо не се надяваха някога да живеят без ипотека. В 15:15 часа в дерето зад улица „Гътри“ №111 лежаха снайперисти в камуфлажни униформи. Мъже с автомати и черни бойни униформи се притискаха до отсрещните стени на къщите от двете страни на улицата.