Но защо да оставя такава победа, без да й се наслади? Затова той се скри сред дърветата. Видя как съседите му един по един напускат жилищата си. Видя снайперистите от ГСЗ, които заеха позиции край дерето, впили погледи в къщата му толкова напрегнато, че изобщо не забелязаха замаскирания тунел.
„Погледнете зад себе си, тъпанари.“ Когато клетъчният му телефон иззвъня, той отговори на пренасоченото от дома му обаждане — някаква лъжлива кучка, която проверяваше дали си е вкъщи. „О, да, тук съм.“
На онзи Далтън Кол от ФБР му трябваше цяла вечност, за да пристигне. Ванс имаше намерение да ги остави да се приближат, да натиснат звънеца. Щяха да изчакат, да натиснат бравата. И да открият вратата отворена. Щяха да влязат вътре…
И тогава в очите на Ванс блесна картина, прекрасна нова картина, разбила плановете му и пренаписала сценария на възможностите. Затова преди агентите да влязат в дома му той включи радиопредавателя си и взриви двамата на верандата. Огнената топка освети света. Димът скри звездите.
„Значи познават Кърт Ванс — помисли си той. — Няма значение. Аз вече съм нещо повече от това. Аз съм невидим. Аз съм дим. Аз скривам звездите.“
34.
В събота вечерта монтанският пътен патрул откара Кол и Ник от Шото, за да се качат на самолета си. Оставиха агента от оперативното бюро в Монтана да обяснява злополучното нападение на ФБР срещу къщата на заподозрян престъпник. Специалният агент излъга пред телевизионните камери, без всъщност да знае истината. Той изобщо не спомена за инспектор Кол или за разследването.
Когато Кол и Ник си заминаха, местните агенти откриха в развалините компютри, оръжия, японски меч, книги — сред които оръжеен каталог и биография на убиец на президент, написана от бивш президент. Намериха поставена в рамка статия от вестник за изчезнала тийнейджърка от Уайоминг, както и смачканата полицейска радиостанция.
Гърдите на Кол го боляха там, където в бронираната жилетка се беше забило парче от вратата. Лицето на Ник бе натъртено и той провлачваше крака си. Докато пожарникарите доброволци от Шото обливаха горящата къща с вода, един от заместниците на шерифа предложи на двамата агенти по глътка бърбън, но те отказаха.
— Благодаря, нямам нужда от алкохол — излъга Ник.
— По дяволите, кога друг път е време да му удариш едно, ако не сега?
Ник погледна Кол и отвърна:
— Щом сега не се нуждая от алкохол, няма никога да се нуждая, нали?
— Както искате — каза заместникът, отпи от бърбъна и забеляза треперещите ръце на детектива, който за малко не беше загинал.
— Инспекторе — каза експертът от военновъздушната база „Малстром“. — Намерих устройство за дистанционно взривяване.
— Искате да кажете, че специално е избрал момента, в който да го задейства? — попита Кол.
Когато групата за претърсване откри тунела, Кол вече знаеше.
— Кърт Ванс — каза той по време на обратния полет до Вашингтон. — Той убива с нож, пистолет, бомба, електрически ток. Разбира от компютри, известни са му полицейските процедури. Планира за много, много време напред. Изчаква враговете му да навлязат в смъртоносната му зона и не му пука, че на един изстрел разстояние от него е пълно с ченгета. Как да спреш такъв тип?
— Трябва да го убиеш — отвърна Ник.
На последната снимка на Кърт Ванс, която откриха властите в Монтана, се виждаше пъпчив рошав ученик от първите класове на гимназията.
— След това трябва да е отсъствал винаги, когато е било ден за снимки — каза шерифът.
— Но вече е бил разбрал кой е — отвърна Ник. — Не е имал нужда от снимки. Не е искал да го види никой.
— Обаче години по-късно Крис Харви го въвлича в плана за убийство на Фарън — прибави Кол. — Какво получава от това Кърт Ванс?
— Не съм сигурен — каза Ник. — Все още.
Пратиха по факса гимназиалната снимка в централата на ФБР, където компютърните специалисти „състариха“ образа, за да получат вероятното лице на един по-възрастен Кърт Ванс. После направиха варианти с различни бради, мустаци и очила.
„Бял мъж, приблизително 1.80 м, 75 кг, 38 г., къса кафява коса. Не са известни особени белези, татуировки или отличителни характеристики. Въоръжен и извънредно опасен. Търсен за опит за убийство на специални агенти от ФБР и обвинен в убийства.“
До понеделник всички оперативни бюра на ФБР разполагаха с копия на снимките. До вторник копията се получиха във всеки местен или щатски полицейски участък.