— Иска ми се твоите компютърни снимки да бяха по-точни — каза Ник. — Лицето, което ни дадоха, може да е едва ли не на всеки.
— Но сега поне можем законно да го издирваме — отвърна инспекторът. — Не се налага да внимаваме за онова, което крием.
Съветникът на заместник-министъра телефонира на Кол в самолета.
— Изпусна го!
— Планът се беше провалил още преди да пристигна на мястото. — Кол му разказа за полицейската радиостанция и как прекалено нетърпеливите местни ченгета бяха нарушили радиомълчанието.
— Вярно ли е? Някой може ли да опровергае тази версия? Можем ли да я използваме?
— Не ми пука.
— Не те пратихме там, за да се провалиш, инспектор Кол.
— Не съм разрешавал и да ме прецакват.
— Работата ти…
— Жив ли е още Фарън Сиърс? — попита инспекторът.
Реактивните двигатели отнасяха самолета на изток.
— Недей да се проваляш отново, Кол. — Съветникът затвори.
В неделя сутринта в секретната квартира Ник каза на Кол и Сали:
— Веднъж вече шефовете ни прецакаха. И пак ще го направят.
Сали за пореден път напълни чашата си с кафе от термоса. После напълни и чашата на Ник — неговите ръце трепереха. „От сблъсъка със смъртта е“ — помисли си тя.
— По дяволите, сигурно дори тук са сложили подслушватели — каза Ник.
— Няма значение — отвърна Кол. — Те ни трябват. — Той се обърна към Сали: — Свърши страхотна работа.
— Ето какво имаме — без да обръща внимание на похвалата, рече тя. — Първо, парите. Пачките в гардероба. Фарън всяка седмица получава по един тон поща. И всяка седмица хората му пращат пари.
— Даряват пари на милиардер — подметна Ник. — Обичам Америка.
— Не на него, а на Движението му — каза Сали. — Личен ангажимент. Хората са искрени в своята…
— И какво от това? — прекъсна я Кол.
— Затова групата по финансови престъпления в Бюрото извърши ревизия на даренията. Според статистиките и документацията на Фарън поне дванайсет пъти през последните седем месеца седмичните приходи не са излизали с по няколко хиляди долара.
— Значи сега на гърба му висят крадец, предател и убиец — измърмори Ник. — Крадецът не би се опитвал да убие собствения си източник на доходи, нали?
— Но заговорите имат нужда от пари в брой, които да не могат да се проследят — възрази Сали. — Така че крадецът и предателят навярно са един и същ човек.
— За каква липсваща сума става дума? — попита Кол.
— Около 74 000 долара.
— Това е достатъчно, за да се забележи.
— Не и ако си свикнал да боравиш с милиарди — отбеляза Сали.
— Какво друго? — каза Кол.
— Джеф Ууд има на своя сметка 200 000 долара, прехвърлени извън Движението за необозначен проект. Джон Лейбовиц има 94 000 долара за общи разходи. Миналата година Лорън е теглила суми на два пъти, първо 500 долара, две седмици по-късно още 11 000. Без да ги оправдава или връща.
Кол пресуши кафето си.
— Фарън е дал за кръстоносния си поход 20 милиона от собствените си пари. Какво друго разбра от компютъра му?
— Хакерите продължават да работят. — Сали погледна бележките си. — Прегледали сме 204 369 съобщения до Фарън по Интернет. Не трябва да се тревожим за онова, което се получава в момента. Ууд и Фарън ни дадоха достъп до него. Проверяваме всеки път, щом го опърлят.
— Опърлят ли? — едновременно попитаха Ник и Кол.
— Термин от компютърната мрежа за… нападка, обида, нещо странно.
— Кодът на Ууд беше достатъчно силен, за да ни позволи да изсмучем файловете, но много от тях имат индивидуални пароли, които не ни позволяват да ги прочетем. — Тя се усмихна. — Нашите хакери искаха да ги дадем на Националната агенция за сигурност и да помолим да пробият паролите.
— Някой е пратил имейл на нашия убиец Ванс от чикагската централа на Фарън — каза Кол. — Може би Ванс и вътрешният човек използват и Интернет, за да…
— Ако вътрешният човек съобщи на Ванс, че сме тук под прикритие и че в същото време сме по следите му…
— Ами онзи чикагски проект? — попита Ник.
— Ние не разследваме Фарън — отвърна Сали. — Търсим онзи, който иска да го убие.
— Остави Чикаго на мира — каза Кол. — Изглежда, скоро ще разберем за това от телевизията. Ако идем да се ровим там, няма да сме в състояние да запазим прикритието си от хората на Фарън, от враговете му и от цяла глутница репортери. Освен това е възможно да му навлечем неприятности, които не заслужава.